Публикуваме тук поста на проф. Людмил Димитров, племенник на момичето от картините, от неговия личен профил във Facebook и с негово съгласие:
На 1 февруари 2022 г. се навършват 140 години от рождението на Майстора. Защо поствам портретите по-долу, ще кажа след малко. Но вгледайте се в тези млади лица. Независимо че картините имат самостоятелни имена: „Мома от Калотинци“ (най-известната, нещо като емблема на творчеството на художника), „Българска мадона“ (със сивата шамия на фона на червените ябълки) и „Дафина“, те са на една и съща жена, по-точно девойка. Същото лице ще мернем и на четвъртото (със затворените очи в идеалния център) и на петото (четвъртата или втората на задния ред от ляво надясно) платно, озаглавени стереотипно „Селски девойки“. Картините датират съответно от 1929, 1931, 1934, 1929–1931.



Дафина (Дафинка) Никева е родена през 1917 г. и е най-малката от четирите деца (три дъщери и един син) в семейството. Умира през 1934 г. на 17 години от туберколоза. Майстора е имал особен афинитет към лицето ѝ. Той, както е забелязано и при други модели, не търси постигането на стопроцентова „фотографска“ прилика, а влага нещо свое, допълва, видоизменя, задълбочава, въвежда скрито вътрешно напрежение, изискващо особена концентрация, за да разгадаем състоянието на обекта и да го възприемем не само естетически, но и психологически, екзистенциално, ритуално, вън от конкретиката на детайлите. И въпреки това образът остава припознаваем. Момата от Калотинци съвсем не е 12-13-годишното момиче, каквато е била тогава възрастта ѝ; българската Мадона и Дафина възникват в разстояние само от три години, но разликата е видима: слабата изящна мадона и леко подпухналата и болнава, каквато е на последна интерпретация.



Картината е започната приживе и е завършена по памет след смъртта на момичето. После художникът подарява картината на близките ѝ (жест, който е правил твърде рядко). Знам всичко това, защото то е родова памет; Дафина е родна сестра на баба ми и съответно – и моя баба. А последното ѝ изображение бе подарено на галерия „Владимир Димитров-Майстора“ от братовчедка ми Красимира Димитрова, чието семейство близо 80 години го съхранява.





