Доц. д-р Антоний Гълъбов е роден в София през 1964 г. Завършил е социология в СУ. От 1987 до 1990 г. работи в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. – в Института по социология към БАН. От 1998 г. е експерт в асоциация “Прозрачност без граници”, преподавател е в Нов български университет.
Какъв е коментарът Ви за изборните резултати от балотажа?
Ниската избирателна активност е израз на реакцията на българските граждани спрямо начина, по който беше водена кампанията и спрямо цялостната атмосфера в тези последователни избори. Общото усещане, което регистрират колегите и което е очевидно е разбирането за това, че политическият елит не се интересува от дневния ред на българското общество и най-тежкият извод от всичко това беше отказът от участие в изборите. Ние нямаме регистрирани толкова високи равнища на отказ от участие в избори, както на последните два избора.
Защо Румен Радев беше предпочетен от избирателите?
Мнозинството от малцинството гласуваха по посока на новата власт. В това отношение стана ясно, че новият силен човек е Румен Радев. Този тип избиратели предпочитат да са добре във властта.
Има ли опасност избирателите да съжаляват за вота си?
Мисля, че до голяма степен те вече съжаляват, но не толкова за вчерашния избор, колкото за изгубеното време. Тази една година беше изгубено време за развитието на България. Направихме сериозна стъпка встрани от траекторията на развитието. Така че съжаленията тепърва ще започнат да се увеличават.
Жадуваната промяна ще стане ли факт след този вот?
Не. Промяната, която ни предлагат, е промяна във формата на държавно управление – към мек полупрезидентски режим, в който президентът има влияние върху управляващото мнозинство. Това е промяната. Аз не виждам нито нов дневен ред, нито готовност да бъдат идентифицирани рисковете пред развитието на България и да им се противодейства ефективно.
Това крачка ли е към това България да стане президентска република?
Поне така изглежда, независимо дали това ще доведе до промени в Конституцията или не. На практика влизаме в режим, в който президентът ще има несъразмерно, според Конституцията, голямо влияние върху Народното събрание.
Стряскащо ли е желанието Конституцията да бъде променена?
Да, доколкото става дума за една обща атмосфера на правен нихилизъм, която имаме като поведение от страна и на Румен Радев, и на Кирил Петков, и на администрацията на президента. Ако тези хора започнат да променят Конституцията, не е ясно накъде ще я променят.
Според Вас партията “Продължаваме Промяната” президентска ли е?
Това е инженерингов продукт, който трябваше да замени и замени ИБГНИ.
Промяната ли са те?
Не знам какво означава промяна. Тяхното масово споделяно обяснение е, че ако се спре корупцията, ще има пари за всичко. Това звучи добре, само че сме виждали много спирачи на корупция, които в крайна сметка не са довели до нищо. Не съм убеден, че начинът, по който функционира българската икономика и администрация, се свежда единствено и само до проблема с корупцията.
Какъв хоризонт чертаете на бъдещото правителство?
Зависи от начина, по който ще бъде съставено. Очаквам по-скоро те да търсят някакво равновесие и ще се опитват да се закрепят във властта, отколкото да се опитват да управляват активно кризите. Дори и да е малко по-дълъг хоризонтът, след това ще има нужда от нова промяна.
Промяна на промяната ли ще се търси?
Промяната трябва да се промени отдавна, защото никой не дефинира какво означава промяна. Ако замяната на един властови център с друг властови център е промяна, то това не променя нищо съществено.
Това началото на края на ГЕРБ ли е?
ГЕРБ е социален и политически феномен от 2007 г. За тези 14 години той успява да запази едно стабилно ядро на представителство на българските граждани. Не очаквам да изчезне като НДСВ. Това ще бъде по-дълъг процес. Освен всичко останало ГЕРБ запазва лидерската си позиция и в местната власт. Не може да се очаква, че той ще изчезне като политически субект. Най-вероятно ще видим ГЕРБ в ролята на една активна опозиция, която като че ли в двете предишни народни събрания стана ясно, че те могат да играят.
Има ли риск “Продължаваме Промяната” да изчезне като НДСВ?
Да, като всеки инженерингов продукт, като всяка сглобка, която е правена за конкретна ситуация. Там наличната експертиза не съответства на изискванията на държавното управление. Това че има завършена специалност по бизнес администрация, или че някой е добър търговец, не го прави добър управленец. Управлението на държавата изисква други предпоставки.
Колко време им давате да се задържат?
Трудно ми е да преценя, но цял мандат е твърде дълъг период от време. А и никой като че ли няма подобни планове. Целта е просто да бъде стабилизирана установената ситуация в момента, да бъде париран евентуален опит на опозицията да възстанови влиянието си и по някакъв начин да се оцелява във властта.
Това не е жадуваната промяна от хората, така ли?
Не смятам, че имаше единна представа за това какво би трябвало да се промени в България. Това е един от важните дебати, които ние не проведохме и затова под промяна в момента всеки разбира каквото предпочита. Ние нямаме съгласие какво искаме да променим.
Като промяна посочват съдебна реформа, махането на главния прокурор Иван Гешев?
Това няма нищо общо със съдебната реформа. Смяната на главния прокурор не е съдебна реформа. Съдебна реформа означава нещо друго, ние правим такава от 30 години. Това не е дневният ред на българското общество.
А какъв е той?
Дневният ред хората го познават много добре. Преди всичко липсата на социална среда, която да защитава тези, които изпитват най-тежко в момента кризата. Липсата на модернизация както при управлението, така и в стопанската сфера. Незавидната роля на България в ЕС, колебливата й роля в НАТО. Всичко това, от което зависи животът и перспективите на хората за развитие. В този дневен ред смяната на Иван Гешев не е на едно от първите места. Смяната на Гешев е на първо място в дневния ред на Румен Радев, но не и в дневния ред на българското общество.
