На сайта на Държавния департамент на САЩ беше публикуван Годишният доклад до Конгреса на САЩ за религиозната свобода по света – Международният доклад за религиозната свобода. Този ежегоден доклад се представя съгласно Международния закон за религиозната свобода от 1998 г.
Той описва статута на религиозната свобода във всяка отделна страна и обхваща правителствени политики, нарушаващи религиозните вярвания и практики на групи, религиозни вероизповедания и лица, както и политиките на САЩ за насърчаване на религиозната свобода по света.
Докладът предоставя подробен и фактически отчет за състоянието на религиозната свобода в 200 държави и територии и документира данни за нарушения и злоупотреби, извършени от правителства, недържавни структури и отделни лица.
В увода към последния доклад е цитиран президентът на САЩ Джо Байдън: „Трябва да бъдем бдителни срещу надигащата се вълна от целенасочено насилие и омраза у нас и в чужбина и да работим, за да гарантираме, че никой не изпитва страх да посещава религиозна служба, училище или обществен център, или да върви по улицата, носейки символите на своята вяра.“
В раздела за религиозните свободи в България през 2021 г. се посочва, че мюсюлмански лидери отново са казали, че няколко български общини са отказали разрешение за изграждане на нови или ремонт на съществуващи религиозни обекти.
Освен това, според неправителствени организации сувенири с нацистки отличителни знаци и изображения продължават да бъдат широко достъпни в туристическите зони в цялата страна и местните власти в малко от тези места са реагирали на оплакванията. В доклада пише, че антисемитската реторика е продължила да се появява редовно в онлайн коментари и в сайтове в социалните мрежи, както и в статии в електронни и традиционни медии. На обществени места са се появили антисемитски графити, включително свастики и обиди. Еврейската неправителствена организация „Шалом“ е съобщила за зачестили случаи на антисемитска реч на омразата онлайн в контекста на пандемията от COVID-19 и продължаващите предизборни кампании, както и за вандалски актове срещу еврейски гробища и паметници.
В частта за България в доклада е отбелязано, че българският закон позволява на регистрирани религиозни групи да публикуват, внасят и разпространяват религиозна литература, но не разглежда правата на нерегистрирани групи по отношение на такива материали. Законът не ограничава привличането на нови симпатизанти и членове от регистрирани или нерегистрирани групи. Десетки общини, включително областните градове Кюстендил, Плевен, Шумен и Сливен, имат наредби, забраняващи агитирането от врата на врата и разпространението на религиозна литература без разрешение, посочва докладът, допълва БТА.
