Деница Андонова e позитивен и организационен психолог. Тя е създател на „Холистичната академия Дени Андонова“, на проекта How thrive и на Фондация за психично здраве „Процъфтяваща България“. Дени Андонова работи и като холистичен консултант, треньор, обучител, лектор. Тя е първият специалист по корпоративен уелнес в България, кинезиолог, K-Power инструктор (Сертифициран от International College for Professional kinesiology practice, New Zealand), неврографика инструктор и естетически коучинг (Сертифицирана от Институт по Психология на Творчеството, Русия), цветотерапевт. Дени Андонова е автор на две самостоятелни книги – „Клетъчно хранене с Дени“ и „Ново ниво“ и на Emerge, като последната е в съавторство със световноизвестния Брайън Трейси, онлайн предприемач, автор на множество трансформационни тренинги. Извън богата си биография, Андонова е майка на две деца, като висше образование е завършила стопанско управление, зад гърба си има три магистратури, две от които са по психология, и завършва в момента докторантурата си.
Дени, Вие сте единствената българка, която е съавтор в книгата на Брайън Трейси. Как се случи всичко?
Имах огромната чест да бъда поканена от едно много интересно канадско семейство, които са бизнес консултанти – Стийв и Джейн Лоуъл. Те направиха една колективна книга Emerge, с около 30 експерта от цял свят и със световно известния Брайън Трейси, като най-голямата черешка на тортата във въпросната книга.
Как получихте поканата да се включите в съставянето на тази книга?
Всъщност това може би е отражение на всичко, в което аз вярвам, всичко, което аз практикувам, всичко, което аз правя в моя живот като човек и професионалист. Вярвам, че няма случайни неща. Бях поканена на едно тяхно събитие, където те обявиха този проект. Тъй като освен, че съм позитивен психолог и позитивен човек, някак си явно съм реагирала позитивно, когато те казаха Брайън Трейси. След това Джейн се свърза с мен и каза: „Ти познаваш Брайън Трейси?“. Аз казах: „Разбира се, че го познавам. Той е супер известна и популярна личност в България“. Ние, българите, имаме афинитет към неговите книги, към това, което той прави. Тя всъщност ме покани да бъда един от тези 30 автори и да споделя моята експертиза в книгата.
Каква е идеята на тази книга?
Тази книга съдържа различната експертиза на хората, които са поканени там. Emerge може да се преведе по различни начини – „Покажи се“, „Изплувай“, „Изправи се“, „Стани популярен“, „Стани известен“ чрез експертизата си. Тоест да не си поредният консултант, който да се бори за късче пазар, ами да си толкова различен, толкова специфичен, толкова специализиран и вярващ в това, което правиш, че по този начин да се откроиш. Всеки един от авторите е дал тази „златна жилка“, която е напипал в своята практика, в своя живот, за да може повече хора, прочитайки тези експертизи, това знание, което е много концентрирано, да си направят изводите за себе си и да направят подобрения.
Каква експертиза споделихте в книгата?
Това, което реших да направя, е един модел, който на английски се нарича холистичен, на български може да го преведем като цялостно или холистично и това е тайната на процъфтяването в един свят на промени. Реших, че това е изключително адекватна и актуална тема за сегашната ситуация, и че е добре да се замислим над това как всъщност поемаме отговорност, затова какво прилагаме в живота си, какви инструменти използваме, за да бъдем активни и осъзнати творци на собствения си живот. За да не се случва така, че просто да ни се налага да оцеляваме, а да имаме един прекрасен живот – за нас, за нашите деца, за нашите родители, за обществото като цяло и той да бъде в процъфтяването.
Някой може да каже, че това звучи твърде романтично, наивно. Как бихте отговорила на тези хора?
Няма да е някой, това е доста голяма група от хора, които казват, че звуча романтично, наивно, прекалено позитивно, но това е въпрос на избор. Аз имам доста добра експертиза като магистратури, в момента правя докторантура за щастието на работното място и благоденствието. Изключително дълги години се занимавам с консултиране на хора. Виждала съм какви ли не случаи, работила съм с какви ли не готини екипи и знам, че от нас зависи как ще приемаме света, каква ще бъде нашата нагласа. Всички в момента сме в пандемична обстановка, целият свят е в по-различно състояние, отколкото преди няколко години. Обаче как ние реагираме на това как ние запазваме вътрешния си мир, как ние запазваме позитивния си фокус. Между другото, невронауката все повече доказва, че позитивното мислене не е просто в сферата на добрите пожелания, new wave теченията и розови облаци, на които ние си стоим и нищо не ни засяга. Не говоря за фалшиво позитивно мислене, не искаме да си слагаме фалшива маска на позитивност, а да знаем как може да направим, така че да сменяме фокуса си, да бъдем в ресурсно състояние, да направим така, че много осъзнато да преминаваме през предизвикателствата на нашия живот. Дори имаме специална част на нашия мозъчен ствол, която се нарича ретикуларна активираща система, която за предишните поколения хора е била, за да ги пази, за да оцеляват, докато в момента съвременният човек има лукса да я използва за избора на своите преживявания или пък за процъфтяване. Това, което мислим, тази ретикуларна активираща система, започва да ни го показва в живота. Ако мислим за страх, притеснения, тревожност, ще виждаме повече от тях. Ако мислим за това как да бъдем по-добри, как да помогнем, как да сме по-добрата версия днес на себе си от вчера, тогава ще виждаме тези нови доказателства.
Хората имат ли възможност да мислят за по-добрата версия на себе си пред прозаичните мисли за оцеляването, за работата, за кредитите?
24 часа е денонощието и за просяка на улицата, и за мултимилиардера. Дали ще имам кредит или не, то е някакъв факт, който е обективен в обективната реалност. Как ще се чувстваме по отношение на този кредит или каквато и да е друга ситуация в живота, какви стъпки ще предприемаме, защото същото време ще ни отнеме да си мрънкаме за кредита и да мисля решение – как да имам друга работа, допълнително възнаграждение, повишение, да предоговоря този кредит, за да ми е малко по-добре ситуацията. Ресурсите ни са като шофирането, много често използвам тази метафора. Ако аз се насоча към това да карам в моето си платно, да съм в бързата лента дори понякога, няма да се стремя към канавката, нали така? Обаче ако нон-стоп се самосаботираме, постоянно мислим за негативното, ние дефакто дърпаме задната скорост. Колкото и да искаме да прогресираме, винаги ще бъдем назад.
За какво си мислят хората? Какво Ви споделят, когато идват при Вас?
При мен много често хората започват с: „Бил съм къде ли не. Ти си последната възможност!“. Това е мило от една страна, обаче от друга е точно това, което аз явно привличам и аз вярвам, че хората нямат адекватна стратегия как искат да изживеят живота си, нямат адекватна визия според своите правила как искат да са поставени в своя живот. Едно е да си в състояние на жертва – все някой и нещо да са ти виновни, все на тебе да ти се случват лошите неща. Съвсем друго е да може да поемеш отговорност. Дори когато си много зле, да си кажеш, че сигурно съм много зле, достигнал съм това дъно, хайде да се оттласна оттам. Въпрос е на гледна точка, на личен избор. Не е лесно да си позитивен. То реално отнема същото количество ресурси като да си негативен, така че по-добре да сме позитивни. Невронауките започват да доказват ползите от това да мислим позитивно. Има вече създадена наука за щастието. Има наука за това да мислим позитивно, да сме по-добри хора, да сме по-благодарни, да сме по-осъзнати, да отделяме време за себе си, да се грижим за себе си, да имаме инструменти, с които да се справяме със стреса, да увеличаваме нашата устойчивост. За мен лично това са новите умения и това е тайна, която трябва да споделим ние, като родители към на-младите попълнения на обществото. В момента светът някак си е на полярности – хора, които са много в лошото, негативното. Ти си в новините, знаеш колко голям е процентът на негативните новини.
Странното е, че точно те привличат аудиторията?
Това е съвсем нормално. Нашият мозък е проектиран да оцеляваме, нашият мозък не е проектиран да процъфтяваме. Ние трябва да направим допълнителната миля, допълнителното усилие, допълнително да поемем отговорност, за да преминем в процъфтяването. В момента нищо не ни застрашава освен пандемичната обстановка, но там трябва да сме отговорни, освен нашето мислене. Хората изкуствено си създаваме допълнителен стрес, изкуствено влизаме в състояние на дистрес, на негативен стрес, който стопира множество от функциите в нашите системи. Докато в другото състояние – позитивен стрес, ние правим така, че всичките ни органи, системи и клетки да функционират. И освен всичко останало учени са открили, че се прави една епигенетична модулация, което означава, че активираме нашето ДНК да работи по-добре и да живеем по-дълго и по–щастливо. В положителното мислене има редица ползи и ако решим да го използваме по добър начин, по смислен начин, може да се случат големи трансформации в нашия живот.
На фона на вашите думи, в такъв случай, нараства ли броят на щастливите хора?
Вярвам, че да. Виждам множество трансформации в моите тренинги. Виждам как един човек, който е бил едва ли не смачкан, изведнъж започва да търси решения, след това търси и специалист, който да го поведе в някаква система. Повечето хора какво правят? Чопнат оттук, чопнат оттам, тук прочетат, там видят и след това нищо не прилагат или прилагат много за кратко. А то е като с гледането на дете, ти се ангажираш за цял живот. Това е един път с криволичения, с лъкатушения, с проби, с грешки, но в един момент си създадох една система, която нарекох “4 С”. Тя е описана във втората ми книга. Тя е рецептата, която аз използвам за мен, за моя живот и за моите клиенти, за да ми се случват такива неща, като предложението за книга с Брайън Трейси. Много често нашето съзнание не мисли какво е възможно. Както например с олимпийските рекорди. Дълго време даден рекорд не може да бъде счупен и изведнъж някой успява все пак и на следващата година много на брой пъти е подобрен този рекорд. Когато един може да постигне нещо, на едно колективно ниво, холистично и духовно ниво, всички можем да го постигнем.
Как открихте тази рецепта?
С множество проби и грешки. И с всичките тези неща, които казах първоначално – чоп оттук, чоп оттам, това да пробвам, онова да пробвам, това работи, онова работи. Понякога съм се подвеждала по системи, които не са ми дали най-перфектния резултат, който съм искала. Затова винаги тествам върху себе си. Ако нещо ми даде резултат, доказано е във времето, и също така е лесно за научаване и прилагане.
