Дмитрий Юровски представя Вагнер и Щраус в зала „България“

Подобни
Новини

първи
първиhttp://първи.бг
“първи.БГ” събира на едно място новинарския поток от добре познатите newsONE, cultureONE и BulgariaONE. Медията е с 5 центъра (хъбове) – Национален, Регионален, Криминален, Развлекателен и Културен. Нашата идентичност e изцяло на български език. Дори може да посетите сайта, използвайки домейна на кирилица - първи.бг. От технически съображения и лесна достъпност за хората от чужбина ще работи и домейна www.prv.bg. В “първи.БГ” ще налагаме използването на чист български, като част от политиката на медията да опази и съхрани езикът ни. “първи.БГ” отразява само и единствено новини от и за България и всичко случващо се в страната ни.

Картина, която съдържа текст

Описанието е генерирано автоматично

На 2 февруари Софийската филхармония посреща Дмитрий Юровски – най-младият член на прочутата диригентска династия, син на легендарния Михаил Юровски и брат на почетния диригент на Лондонската филхармония Владимир Юровски. Програмата на вечерта включва Увертюра към операта “Нюрнбергски майстори-певци” и заключителен монолог от операта “Залезът на боговете” от Вагнер и симфонична поема „Тъй рече Заратустра“от Рихард Щраус. Солист на вечерта е сопраното  Любов Стучевская 

Дмитрий Юровски, най-младият член на известната музикална фамилия, започва музикалното си образование на шестгодишна възраст в катедрата по виолончело на музикалното училище към Московската консерватория. След като семейството му се премества в Берлин, той продължава да учи виолончело. През 2003 г. започва уроци по дирижиране в музикалната академия Hanns Eisler в Берлин.

Дмитрий Юровски е работил с Филхармоничния оркестър на Би Би Си, оркестрите на Ла Фениче и Кралския театър в Торино, Филхармоничния оркестър на Артуро Тосканини в Парма, оркестъра Pomeriggi Musicali в Милано, Португалския симфоничен оркестър в Лисабон, Мюнхен Оркестър на радиото, филхармониите на Дрезден, Санкт Петербург и Шанхай, симфоничните оркестри на Хамбург и Виена, резиденционният оркестър на Хага, оркестърът на Ирландското радио/телевизия и Симфоничният оркестър на Светланов.

От 2011 г. маестрото е главен диригент на Фламандската кралска опера и главен диригент на Симфоничния оркестър „Руска филхармония”. През 2015 г. Дмитрий Юровски поема позицията на музикален директор и главен диригент на Новосибирския театър за опера и балет

Любов Стучевская  учи в Оперната школа към Кралския колеж по музика – Лондон и става частна ученичка на известната унгарска певица и вокален педагог Вера Роса . В две последователни години участва в майсторските класове на световноизвестни оперни певци като Мирела Френи, Джузепе Ди Стефано, Луиджи Алва, Николай Геда, Грейс Бъмбри, Нико Кастел, Илеана Котрубаш, Греъм Кларк и Елена Образцова и курсовете на „Метрополитън опера“ – Ню Йорк.  

След дебюта си в Лондон като Лиза от „Дама пика“ на Чайковски, Любов Стучевская продължава кариерата си по целия свят, изпълнявайки  партиите на  Мими от „Бохеми“, Тоска от едноименната опера  и Чо-Чо-сан от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини, Леонора от „Трубадур” на Верди и Татяна от „Евгений Онегин” на Чайковски; а също така – главните роли  от „Русалка” на Дворжак и „Аида” на Верди. От 2013 изпълнява големи вагнерови партии като Елизабет от „Танхойзер” , Сента от „Летящият холандец“ и Изолда от „Тристан и Изолда“, както и главната роля в „Саломе“ на Рихард Щраус. Най-новото попълнение в репертоара са тежките драматични роли от „Валкюра“,  „Зигфрид“  и „Залезът на боговете“ на Вагнер и Електра от едноименната опера на Рихард Щраус . Любов Стучевская е и активна концертна певица. Нейният ораториален репертоар включва Деветата симфония на Бетовен, „Военен реквием“ на Бритън, „Стабат Матер“ на Росини, „Глаголическа меса“ на Яначек, „Реквием“ на Верди и Симфония №14 на Шостакович . Сътрудничи си със световноизвестни диригенти като Бруно Бартолети, Шарл Дютоа, Генадий Рождественски, Соли Ароновски, Ив Куелър, Дейвид Уилкокс, Дмитрий Юровски, Джеймс Локхарт, Марчело Монтадели , Алберто Веронези, Вахан Мартиросян и режисьори като Джон Копли, Кийт Уорнър, Малкълм Фрейзър, Дейвид Поунтни и Джандоменико Вакари. Участвала е в множество гала-концерти на Вагнер и Рихард Щраус в цяла Европа. Бъдещите й ангажименти включват Нисия в „Цар Кандавъл“ на Александър Цемлински, Сента от „Летящият холандец“ на Вагнер, Електра в едноименната опера на Рихард Щраус, Джоконда от едноименната опера на Амилкаре Понкиели и световната премиера на „Диалозите на Сенека“ от Джефри  Чинг.

Определяна като „епичната комедия „, операта “Нюрнбергските майстори певци” на Вагнер е създадена по негово собствено либрето. Операта се различава много от другите му – тя е може би най-жизнената, най-близката до широкия вкус. Увертюрата на „Нюрнбергските майстори-певци“ може да се нарече бляскава и тържествена. Тя е с празничен характер, изградена върху най-важните теми от операта. Написана е в сонатна форма, като за първа тема е използван празничният мотив на майстерзингерите, а като странична — темата на лиричната песен на Валтер. В увертюрата са използвани редица от лайтмотивите, като „мотивът на възторга“, „мотивът на спора“ и др.

„Залезът на боговете“ („Götterdämmerung“ ) е последната от четирите опери на Рихард Вагнер, образуващи тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. Либретото на операта, както и на целия цикъл, съшо е написано от самия Вагнер . Премиерата на „Залезът на боговете“ се е състояла на фестивала в Байройт на 17 август 1876 година, като част от първото цялостно изпълнение на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. За разлика от „ Нюрнбергски майстори-певци“, тук господства мрачен, трагичен колорит и преобладават образите на злото.

Базирана на едноимения труд на Ницше, който представя неговата идея за свръхчовека,  симфоничната  поема „Тъй рече Заратустра“ на Рихард Щраус става първият случай в историята на музиката, в който за основа на музикално произведение е взет философски труд. Впрочем, през 1883 Ницше изказва забележителната мисъл относно своето произведение: „Към каква категория спада този „Заратустра“? Мисля, че май към симфонията.“ По този начин дори самият автор на литературния първоизточник забелязва в своето творение известна връзка с музикалните категории. Поема се радва на изключителна популярност не само сред почитателите на класическата музика. Произведението е сред любимите на Елвис Пресли, който използва встъпителната част в своите концерти. Фънк аранжимент на поемата печели Грами през 1974 г., “Тъй рече Заратустра” в изпълнение на Берлинската филхармония звучи и в култовата лента на Стенли Кубрик „2001-ва, Една одисея в Космоса”.

Билети за концерта са налични на касата на зала „България“ и в Ивентим.

- РЕКЛАМА -spot_img

Най-новото
Виж