Растежът на българската икономика ще се забави до 2,1 процента през 2022 г. в сравнение с отчетените 4,2 процента през 2021 г., след което ще се ускори до 3,1 процента през 2023 г., когато се предвижда и постепенното забавяне на инфлацията. Това се посочва в пролетните икономически прогнози на Европейската комисия, разпространени днес.
Оценката е намалена спрямо предишните зимни прогнози, публикувани през февруари, когато ЕК залагаше на ръст на родния ни брутен вътрешен продукт от 3,7 процента за настоящата година и 3,9 процента за 2023 г.
Високата инфлация е тласкана нагоре от цените на енергията и суровините, като се очаква повишаването на потребителските цени да достигне 11,9 процента през настоящата година, след което да намалее до 5 процента през 2023 г., пише още в прогнозите.
Също така се предвижда публичният фискален баланс на страната да се възстанови бавно, достигайки дефицит от 3,7 процента от БВП през 2022 г. и 2,4 процента от БВП през 2023 г.
През 2022 г. ценовият натиск и свързаният с него процес на корекция на цените се очаква да натежат върху потреблението на домакинствата, докато повишената несигурност пред бизнес средата – да повлияе негативно на частните инвестиции, според прогнозите на Еврокомисията.
Очаква се ефектът от постепенното премахване на повечето мерки, свързани с подпомагане на засегнати от пандемията от коронавирус и нейните последствия обществени групи, да бъде частично компенсиран от мерките, въведени в отговор на високите цени на енергията, помощта за хората, бягащи от войната в Украйна и актуализации на пенсиите.
През 2022 г. се очаква се растежът на БВП да се забави до 2,1 процента, поради по-бавното нарастване на вътрешното и външното търсене, прогнозира Брюксел.
Като се има предвид високата енергийна интензивност на икономиката ни, фирмите, изправени пред тенденцията за високи цени на енергията и суровините, се очаква да отговорят на шока, предизвикан от нарастващите им разходи, като ограничат растежа на номиналните заплати на своите служители и отлагат решения за наемане на работна сила и инвестиции. Като цяло се очаква реакцията на бизнеса да доведе до по-ниска инвестиционна активност, според икономическите прогнози.
По-ниските равнища на частни инвестиции се прогнозира да бъдат напълно компенсирани от публични инвестиции, подкрепени от фондовете на Механизма за възстановяване и устойчивост, припомня Еврокомисията.
Агресивната война на Русия срещу Украйна и последвалите санкции срещу руската икономика поставят допълнителни предизвикателства пред производствения сектор на България, предупреждават експертите от ЕК.
Директната експозиция на износа на български стоки към Русия и Украйна е относително ограничена – 1,3 процента за всяка от двете страни през 2021 година, припомня Еврокомисията.
Въпреки това, цялостният негативен ефект на войната върху външното търсене се предвижда да ограничи динамиката на износа. Прекратяването на доставките на природен газ за България от страна на “Газпром” в края на април се очаква да бъде компенсирано чрез алтернативни източници, което ще доведе до еднократно увеличение на цените на газа, пише в доклада, цитиран от БТА.
