Не е вярно, че сегашното правителство се проваля. И не е вярно, че то може да се задържи още дълго на власт. Тук няма противоречие. Дори обратното – има свързаност. По всички възможни показатели – парични, стопански, житейски, обществени и всякакви правителството на Иван Костов беше успешно. Дори изключително успешно. На всички, които тутакси биха ревнали за продадените на безценица активи, за пенсиите, заплатите и корупцията могат да бъдат посочени данните и числата на завареното от Костов и това, което той остави след управлението си. Само че тези данни няма да се впечатлят никого. Дори да ги осмислят донякъде, хората, които вече са си създали мнение (или по- скоро на които то е внушено) няма да го променят. Човешкият избор се предопределя от разума само в краен случай – при глад, чума, или другa някаква страховита неволя. Иначе политическият избор на хората се определя от други едни тайнствени, трансцедентални и езотерични едва ли не причини. От чувства, предразсъдъци, предубеждения и лични пристрастия. И преди всичко от влиянието на средствата за масово осведомяване. От пропагандата, тоест. Не случайно сега пиарите имат толкова голяма значение, както и личното обаяние (харизмата) на вождовете и водачите.
Най-обичаният политик на всички времена в Аржентина, например, е бил Хуан Перон (знае се от филма преди всичко, че само съпругата му Ева е обичана повече от него). Но точно Хуан Перон съсипва Аржентина и от световна стопанска сила я превръща в страна от третия свят.
Ще рече човек, че това важи само за изостаналите и първични държави. Да, но Германия избира Хитлер, точно когато е била най-напредналата и образованата държава в света. Съвременната най-развита държава – САЩ също си има своя чудат избор, знае се кой и какъв.
Българският избор обаче, няма как, надминава американския по чудатост.
След като отхвърли и охули едно изключително успешно управление – това на Иван Костов, българското общество подкрепи и търпя дълго време едно съвсем неуспешно управление – това на Бойко Борисов. Управление при което :
Парите и средствата по европейските програми бяха похарчени по възможно най- безотговорен и непрозрачен начин – като се почне от парите за магистрали, нескопосано построени, та се стигне до къщите за тъщите. Енергийната зависимост от Русия не само не бе преодоляна, но се увеличи, като бяха похарчени милиарди за газопровод, който обслужва Русия и Сърбия, а не България. В същото време въпреки всички обещания газова връзка с Гърция не беше построена. Обществените поръчки се превърнаха в източник на корупция. Стопанският растеж си остана мижав, без някакви изгледи да се приближим когато и да било до развитите страни. Демократичните начала на републиката бяха постепенно подкопавани и потъпквани, а със сливане на законодателната, изпълнителната и част от съдебната власт, демокрацията ни стана повече показна, нежели действаща, стигна се и дотам, че с явния, макар и необявен ортаклък, между Бойко Борисов и Иван Гешев, прокуратурата да се превърне в придатък и обслужващо звено на изпълнителната власт.
Без да изброяваме повече, като цяло България остана на последно място в Европа по всички стопански и обществени показатели, без никакви изгледи за напредък, нито воля за напредък.
И веднага едно сравнение със сегашната власт.
Въпреки натрапваното от завладени и користни медии и политически и наблюдатели (социолози, политолози, антрополози и всякакви) мнение, че сегашното управление на Петков и Василев се проваля, това просто не отговаря на истината. Двамата, заедно със съмишлениците си, успяха, макар и без особен управленчески опит , да овладеят всички неблагоприятни за държавата ни и за нейното развитие обстоятелства. Корона вирусът затихна (вярно, донякъде и от само себе си). Инфлацията не е по-голяма от тази на другите европейски страни (дори в някои случай по-малка) също е овладяна, подпомагат се най-засегнатите и бедните (въпреки вайканията на невежите водещи в националните медии, които говорят за галопираща инфлация, без въобще да знаят какво означава това, а за нападките на ГЕРБ да не говорим). Енергийното поскъпване беше неизбежно, но и тук сегашната власт се старае да притъпи последиците от него. И успява да ги притъпи. И едно безспорно голямо нейно постижение – приемането на плана за възстановяване и развитие. Някак всички изведнъж забравиха за злите пророчества (особено от страна на ГЕРБ), че това няма да стане. Злодумствата, че вложенията за производство на батерии, когато не са користни, просто показват, че в България малцина си дават сметка за развитието на науката и високите технологии. Бъдещето е в електрическите автомобили, просто казано. И още нещо изключително важно, може би дори най-важното – газовата връзка с Гърция. Кирил Петков казва, че следи всяка седмица как се строи свързващата тръба. Хайде да не е всяка седмица, да е веднъж на две седмици, но ако тя бъде построена до юли, според обещанието, то сегашното управление може да се обяви като успешно без особено преувеличение и без особени притеснения.
А започва строежа и на устие за доставка на втечнен газ.
Още едно предимство на сегашното управление пред миналите. Далновидността, погледът към бъдещето и насоката към съвременни технологии като част от тази далновидност. Стремежът за откъсване на енергийната зависимост от Русия и търсенето на нови начини за доставка на газ и петрол също. И закупуването на житни запаси също, защото наистина не се знае колко ще продължи войната в Украйна. Всичко това показва, че днешното управление мисли за и за по-далечното бъдеще, нещо което не се е случвало при предишните управления.
Оказа се също, че действията на Асен Василев и Кирил Петков за търсене на енергийни източници при цялостен отказ от руския газ са били не само навременни, но и пророчески. За онези поне, които разбират и които си дават сметка за това.
Това, което може да доведе до падането на правителството (освен глуповатите нападки откъде ли не и простонародните някои нагласи) е разнобоят по отношение на външната политика. Който ще се появи, ако БСП оттегли подкрепата си заради снабдяването на Украйна с оръжие, например. Сякаш и без това България не го прави, макар и чрез трети страни.
И другата, предстояща причина за раздори – ветото на България за приемане на Северна Македония в Европейския Съюз. Явно е желанието, съвсем смислено, между другото, на Кирил Петков, да намери нов, по-човешки, по-европейски и по-съвременен подход към решаване на задачата, явна е готовността на БСП и Има Такъв Народ тутакси да го обявят за национален предател и да оттеглят доверието от правителството, ако нещо в този подход не им уйдиса.
Първата опасност пред правителството – оръжието за Украйна беше преодоляна с едно половинчато решение, което не удовлетворява по-скоро привържениците на Демократична България, нежели на партия ГЕРБ, която създаде плаващо мнозинство за въоръжаване на Украйна не толкова поради някакви убеждения, колкото за да използва възможността за разрив в управлението, чрез оттегляне на БСП от коалицията. Нещо, което не стана. Да си припомним само нелепото изявление на Борисов, че Путин спрял газа за страната ни, защото управниците били ястреби, нещо което въобще не е вярно, но което показва, че падането на правителството за Борисов е по-важно, отколкото общия отпор срещу руския газов и всякакъв произвол.
По начало изборът пред демократичните партии, доколкото ги има и най-вече пред Демократична България е: Или отстъпки във външната политика, за да се запази правителството с цел борба с корупцията и превръщане на България в правова държава, или отстъпки от вътрешната политика и съюз с ГЕРБ, за да се подкрепи европейската принадлежност на страната. Този избор изглежда вече направен и сякаш е подкрепен от едно обществено мнение, което засега не желае предсрочни избори.
И последно – в лицето на Асен Василев днешната власт прояви едно достойнство, което рядко се проявява в България. От почти осемдесет години насам никой управленец не се е противопоставял на руския произвол толкова силно, обосновано и смело, като Асен Василев. Освен Иван Костов, който по време на Косовската криза постъпи също толкова смело, но го направи някак тихомълком.
