През последните два дни в Брюксел се случва събитие, определяно като историческо. Историческо е, че само 4 месеца след започване на войната в Украйна, самата тя и съседката й Молдова, бяха поканени за кандидат-членки на Европейския съюз. Никога в историята на Съюза такова нещо не се е случвало с такава скорост.
Киев и Кишинев бяха поканени и това е повод за щастие. Други са обаче настроенията в посока към Западните Балкани. Северна Македония и вървящата в пакет с нея Албания отново останаха с пръст в уста, тъй като българското вето така и не падна.
Българският премиер Кирил Петков, участник на срещата в Брюксел реши, че вдигането на похлупака над Скопие и Тирана ще бъде решено от българския парламент и събра негативи и нападки от всички участници на събитието. От Брюксел обаче му показаха, че търпението отдавна е приключило. Напрежението се покачи дотам, че албанският му колега Еди Рама изпусна нервите си и използва неучтиви думи и квалификации по адрес на страната ни.
Въпросното вето, което от две години спира разширението на Съюза в посока Западни Балкани, започна да се превръща в клеймо и да става все по-неразбираемо за заобикалящия ни свят.
И тъкмо срещата в Брюксел приключи и тежките думи бяха казани, българският парламент реши изведнъж да вдигне клетото вето и да приеме една дипломатическа еквилибристика, наречена Френско предложение. С въпросното предложение, Европа се ангажира да защити неразбираемите за нея изисквания на България към съседката Северна Македония, като гарант за бъдеще време. И накрая, този преговорен процес да започне.
Така и стигаме до феноменалната и абсурдна ситуация, Киев и Кишинев, за четири месеца да изпреварят Скопие по лелеяния път към европейското единство.
А на нас се пада тежката задача да обясним и урби, и орби, какво точно целим и какво сме спечелили и преди от ветото и сега, без него.
