Фотодокументална изложба „Бунтът на духа – основна сила по пътя към свободата“ ще бъде представена в галерия „Средец“ на Министерството на културата.
Експозицията, част от националната програма, с която отбелязваме 150 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски, ще бъде открита на 2 февруари /четвъртък/ от 11 ч.
Фотодокументалната изложба представя развитието на българското националноосвободително движение от 1861 г. с изявите на Георги Раковски до смъртта на Васил Левски през 1873 г.
Авторите включват в общия порив за извоюване на Освобождението, както радикалните революционни организации като БРЦК и ВРО, така и „другите“, както често ги наричаме, също имащи за цел просперитета и освобождението на българите, но по пътя на развитието и еволюцията. В този план в изложбата присъстват и „Добродетелната дружина“, и Тайният централен български комитет (ТЦБК), както и други организации със своите ръководители, печатни органи, програмни документи. Акцент в изложбата са и Общото събрание на БРЦК в Букурещ и смъртта на Ангел Кънчев на пристанището в Русе.
Изложбата включва всички снимки на Васил Левски, изведени на самостоятелни пана, снимки на негови сподвижници, документи на БРЦК и ВРО, текстове из писма на Апостола, паметни места, свързани с дейността му.
Показани са и едни от най-новите документи, открити в Османския архив в Истанбул, за Васил Левски и Ангел Кънчев.
Изложбата е реализирана от Национален музей „Васил Левски“ в партньорство с Фондация „Васил Левски“ и РБ „Любен Каравелов“ – Русе. Осъществена е с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Откриването на изложбата ще бъде съпътствано и от представяне на най-новите сборници, осъществени от Национален музей „Васил Левски“ през последните две години, включващи публикации на откритите и преведени вече значителен брой документи от Османския архив в Истанбул, свързани с дейността, залавянето и съдебния процес срещу Васил Левски и другите комитетски дейци в края на 1872 г. и началото на 1873 г., с дейността на Ангел Кънчев като помощник на Левски, с четническите акции през 1867-1868 г. и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и четата на Димитър Топалов-Войняговеца. В изданията са включени и най-нови изследвания на специалисти на основата на тази изворова база.
