Най-големите глигани на Европа

От нашите диви прасета по-опасни в Европа няма...

Подобни
Новини

първи
първиhttp://първи.бг
“първи.БГ” събира на едно място новинарския поток от добре познатите newsONE, cultureONE и BulgariaONE. Медията е с 5 центъра (хъбове) – Национален, Регионален, Криминален, Развлекателен и Културен. Нашата идентичност e изцяло на български език. Дори може да посетите сайта, използвайки домейна на кирилица - първи.бг. От технически съображения и лесна достъпност за хората от чужбина ще работи и домейна www.prv.bg. В “първи.БГ” ще налагаме използването на чист български, като част от политиката на медията да опази и съхрани езикът ни. “първи.БГ” отразява само и единствено новини от и за България и всичко случващо се в страната ни.

Гледам Дискавъри. Любимото ми предаване е „Голи и уплашени”. Гениална концепция. Взимат разни, дето преди това се имат за голямата работа. Ловили зайци, яли джанки, палили огън с не знам си какво. Изсипват ги в средата на някакъв пущинак. Събличат се те, както майки ги е родила. Гълтат се шкембета, висват паласки, по някой път и силикони даже. Шапка свалям на монтажиста, който после трябва да блърва всички тия цепки. Но както и да е. Събличат се голи. Дават им се по едно сечиво, в повечето случаи безполезно – клечка за зъби, копче, мачете. И ги пускат да се оправят както могат за две седмици. Ония първо са хахо-хихи, правят се на непукисти, чертаят планове за бъдещето. Но много скоро всичко се превръща в мизерно мърляво гладуване, на което му викат „воля за оцеляване” или нещо такова. Ако не получат гърч, уринарна инфекция или радиколит, в най-добрия случай прескачат милион години назад в еволюцията и започват да ядат жълъди, попови лъжички и прочее боклуци, които намерят. Накрая изпосталяват и си прибират щастливи и безвъзвратно увредени ментално. Страхотна забава, дума да няма. Това се казва качествена телевизия.

Защо ви разправям това. Ами както си го гледам оня ден Дискавъри, виждам, че един едър чичак в горния диапазон на кризата на средната възраст се хвали, че ще се изправи сам срещ, внимание, България. Патриотичното ми чувство веднага е ангажирано. Сам срещу България, при това по гол… тумбак, да кажем. И ето – една УАЗ-ка стоварва ентусиаста насред Средна гора. Бяла вада, Бяла вратица, нещо бяло и народно беше местността. Стоварват го, той сваля тениска, гащи, замята торбичка с нож и озвучителна техника и поема бос по един роден камънак, за да оцелява три седмици. Добре дошъл при нас, викам от дивана. Ние оцеляваме по тия места от по-отдавна. Но, така де, интересът ми е уловен.

Ходи човекът, броди, но нали трябва да пълни екранно време, не спря да обяснява колко сурова е България. Чак пък толкова, си мисля. Вярно, не е лесно, ама заври се ти в тия храсталаци дибидюс, па после България ти била сурова. Пътьом разправя, че през нощта ставало много студено и опасно. Тук били най-големите диви прасета на Европа. Наострих уши – не знаех, че тук са най-големите диви прасета. Показват кадри, очевидно снимани друг ден. И вълци имало, и чакали, но глиганите били опасна работа. Провиквам се на жена ми да дойде да гледа, от Дискавъри твърдят, че имаме забележителни глигани.

В това време човекът стигна до един клонак, там щял да си прави заслон. Отсече някакви елхи, чак ми се стегна сърцето. Ама сигурно от продукцията са си платили предостатъчно за този лукс. Натрупа де що намери шума и се завря в тая купчина да нощува. През нощта се буди и се ослушва – можело да има вълци. И глигани. Най-големите в Европа. Хайде стига го повтаря де! Не съм сигурен вече да се гордея ли с тоя факт или да се срамувам. Ама то с всичко останало е така.

На следващия ден оцеляващият бра къпини, опита се да лови риба, не успя, но за сметка на това намери умряла къртица. Слава Богу, не я яде, и умрелите ни къртици се оказаха опасни. Подостри един кол както можа, да се пазел от глиганите. Извикахме и децата да гледат голия чичко из България, иначе много внимаваме какво зяпат по телевизора. Само в интернет сме ги оставили без контрол.

За да не доскучее предаването, някои дни бяха разказани по-накратко. В едно поточе гостът все пак намери раци и ги свари. Направи си нов заслон, накладе огън, оплете си чехли и се отдаде на разнообразни първобитни дейности за забавление на модерния зрител. И мине се не мине – пак повтори на камерата, колко дива и сурова е България, можело да умреш тук, ако не си подготвен. Да, приятелю, непрекъснато ни повтарят от екрана, как можеш да умреш тук. Макар и не точно сред тая живописна природа, в която снимаш. А пък вечер ставало много студено. По мое наблюдение предаването беше снимано в късното лято, но по планините наистина си става студено нощно време, това е факт.

Понеже пикникът не изглеждаше чак толкова страховит, (гледал съм епизоди в далеч по-неприятни условия от Предбалкана), лирическият герой реши, че е време да улови глиган. Точно така – най-големите и опасни глигани на Европа. Направи примчици от кора на дърво, за да хване един. От по-дребните предполагам. За радост на цялото семейство, глиганите ни не се оказаха толкова глупави и поне те не ни посрамиха пред чужденците. Онзи започна да мисли някакъв по-сложен метод, дялка колове, привързва ги с незнайно откъде взело се въже. Междувременно си вари коприва, зъзна и свали 15-тина килограма. Неусетно епизодът отиде към края си. УАЗ-ката пак се появи, прибра го, оня крещя в екстаз от самия себе си и на изпроводяк пак дръпна една реч за това колко дива и опасна е България и какви гигантски глигани има по тия места. После се завъртяха финалните надписи.

Ние седим на дивана, хем доволни, че са ни показали по Дискавъри, хем малко сконфузени в каква точно светлина. Така ли ни виждат чужденците? Диво място, хубаво, ама диво. Студено е и можеш да умреш, иначе в развития свят не се умира толкова лесно. Вълци вият тук, чакали. И, разбира се, имаме зловещи глигани, най-големите в Европа. А ние сме се запритеснявали, че не смогваме със зелената икономика.

После проверих в гугъл верно ли сме рекордьори по размера на дивите прасета. Не сме. Напълно посредствени са ни глиганите, навсякъде са такива, само руските и американските са по-едри.

Но тая вечер пред телевизора бях убеден, че от нашия глиган по-опасен в Европа няма. Добре, че не съм там, си викам. Ама се сетих, че съм там. И чак тръпки ме побиха. Колко много телевизия гледам и какви глупости си мисля, че научавам за нас от екрана. Да беше само от Дискавъри – иди-дойди. Ама в родните телевизии са се фиксирали в опасностите, които ни дебнат, докато сме голи и уплашени. Та хвърляйте по едно око сред всички страхотии, с които ни заливат, няма ли на дневен ред най-после да дойде опасността и от най-големите глигани на Европа. Чужденците вече ни предупредиха.

- РЕКЛАМА -spot_img

Най-новото
Виж