Натали Давид е част от журито на тазгодишното издание на филмовия фестивал Master of Art. По този повод три от нейните филми ще могат да бъдат видени в програмата му, в сътрудничество с Гьоте-институт България.
Три кинопрожекции и среща с режосьорката Натали Давид
Осмо издание на фестивала Master of Art
12.02.2023 г., 19:00 ч., Дом на киното
ул. „Екзарх Йосиф“ 37, София
13 и 14.02.2023 г., 18:30 ч., Гьоте-институт
ул. „Будапеща“ 1, София
Гьоте-институт България и осмото издание на филмовия фестивал Master of Art поканиха режисьорката Натали Давид да се присъедини към журито на фестивала тази година. По този повод показваме три нейни филма в кратка ретроспектива, която ще започне на 12.02.2023 г. от 19:00 часа в Дом на киното в нейно присъствие. Тогава ще бъде прожекцията на най-новия ѝ филм „Харалд Негели – драскачът от Цюрих“ (2021). А на 13-и и 14-и февруари ще покажем „Името на тази фотографка е Леоноре Мау“ и „Гего“ в Гьоте-институт. След всяка от прожекциите зрителите ще могат да зададат въпросите си към режисьорката в разговор на живо.
„ХАРАЛД НЕГЕЛИ – ДРАСКАЧЪТ ОТ ЦЮРИХ“
„HARALD NAEGELI – DER SPRAYER VON ZÜRICH“
12.02.2023 г., неделя, 19:00 часа,
Голяма зала, Дом на киното
В края на 70-те години швейцарският художник Харалд Негели става известен в цял свят като „драскача от Цюрих“. Със своите графити той критикува монотонния, негостоприемен градски пейзаж на Цюрих, но също и политиката и отношението към околната среда. В своя портрет режисьорката Натали Давид показва многостранната личност на Негели – като визионер, спорещ художник, бунтар, философ и хуморист.
„ИМЕТО НА ТАЗИ ФОТОГРАФКА Е ЛЕОНОРЕ МАУ“
„DIESE PHOTOGRAPHIN HEISST LEONORE MAU“
13.02.2023 г., вторник, 18:30 часа,
Голяма зала, Гьоте-институт България
От началото на 90-те години на миналия век режисьорката и фотографка Натали Давид е асистентка на Леоноре Мау, като ѝ помага да архивира огромния си фонд от снимки. През лятото на 2005 г. тя започва да придружава Мау и да документира живота ѝ.
Фотографката се отказва от много добре устроения си буржоазен живот с 20 години по-възрастния от нея архитект Лудвиг Мау и от вилата си в Бланкензее, за да избяга с 20 години по-младия от нея Хуберт Фихте. Отгледала е двете си деца Михаел и Улрике, по това време тя вече прави снимки с Leica, включително за списанието Schöner Wohnen. Заедно с Фихте тя се премества в малък едностаен апартамент на брега на Елбхаузее и отваря нова страница от собственото си личностно съзряване.
След смъртта на Фихте Леоноре Мау работи по две книги: „Психея“ (2005 г.) и „Децата на Херодот“ (2006 г.) заедно с Роланд Кей, съпруг на Пина Бауш, с когото са приятели. През 1987 г. заснема серията „Архитектурата на Вупертал“, а през следващата година – серия портрети на ансамбъла на Пина Бауш. От 1990 г. до 2004 г. създава натюрморти под заглавието „Фата Моргана“: за целта много свободно изгражда и колажира маски, скулптури и сувенири с нож и маска, с гумени ръкавици. Леоноре Мау умира на 22-ри септември 2013 г. в Хамбург.
„ГЕГО“
„GEGO“
14.02.2023 г., понеделник, 18:30 часа,
Голяма зала, Гьоте-институт България
Гего или Гертруд Луиз Голдшмид (р. 1912 г. в Хамбург, поч. 1994 г. в Каракас) е една от водещите художнички на своето поколение в Латинска Америка, известна най-вече с мащабните си пространствени инсталации. Поради еврейския си произход емигрира във Венецуела на 27-годишна възраст. Самата тя не разглежда творбите си като скулптури, а като структури или рисунки в пространството. От 1932 до 1938 г. Гего учи архитектура при Паул Бонац в Архитектурния факултет на Техническия университет в Щутгарт. Обучението и практиката на Гего като архитект оказват голямо влияние върху нейното изкуство, тъй като оформянето на пространството остава централна тема в художествената ѝ практика.
Режисьорката Натали Давид, която изследва темата, комбинира съвременни кадри от Каракас и архивни кадри от работата и живота на Гего с нейни текстове и изказвания на роднини, приятели, ученици и венецуелски критици, които са били близки на с нея и са познавачи на нейното творчество. Документаленият филм обединява и свидетелствата на музейните куратори Бригите Коле, Петра Рьотиг, Ева Марина Фройцхайм и Лиза Лефевр, организирали изложбата „Гего, линията като обект“.
НАТАЛИ ДАВИД (р. 1963 г. в Руан) е френска режисьорка, илюстраторка и фотографка. Филмът ѝ „Harald Naegeli – Der Sprayer von Zürich“ е показван на филмови фестивали като Цюрихския филмов фестивал и Филмфест Хамбург.
Като дете Давид живее на границата с Италия. Докато учи във вила „Арсон“ в Ница, тя започва да документира работата си фотографски. Тя е очарована от изложбата на ирландския фотограф Едуард Куин, а именно от документацията му за живота и творчеството на Пабло Пикасо. В края на 80-те години на миналия век Давид напуска Франция, не на последно място заради възхода на Националния фронт в Ница, и започва да учи във Висшето училище за изобразително изкуство в Хамбург при Катарина Зивердинг.
През 2009 г. основава лейбъла PITCHOUNPRODUCTION, под който са издадени множество филми. От 2003 г. насам музеи и културни институции ѝ поръчват да прави филмови портрети на художници и колекционери. Самата тя поставя документалните си портрети „на границата между изложбата и каталога“. Понастоящем живее и работи в Хамбург и Берлин.
Вижте по-подробна информация за програмата на осмото издание на Master of Art ТУК.
