Той избяга километри в маратон, за да засвидетелства почитта си към Борис III.
Издаде няколко книги, а от няколко години насам търси последните спирки на българските герои. Михаил Кунчев намира забравените гробове на доблестни мъже от миналото. Заедно с верни другари ги почиства от жилавите зелени стъбла на забравата, за да може последните им места за почивка да имат поне парченце от достойнството, което носят историите на юнаците под мраморните надписи.
Наричат го “Номадът”, защото засне редица документални филми по света за пътя на воина – разкази за живота и смъртта, за страха и смелостта, за дълга и избора да следваш завета му.
Заварвам Михаил в забързаното му ежедневие в края на 2021-а година. През октомври ми казва, че е готов да си говорим през ноември – няма време да си поеме въздух от поети ангажименти. А сега сигурно пише отново.
Разказа ми, че в България е имал заговор подобен на операция “Валкирия”, когато група немски високопоставени военни организират покушение срещу Хитлер. Но в случая заговорът е бил срещу комунистическия режим след 1944 г.
За книгите и страстта да създаваш картини с букви, за смисъла да оставиш на света нещо повече от комерсиално портфолио в рейтингови телевизии. За дълга да припомняш уроците на миналото, за отговорността към “дядовците ни” като отговорност към децата ни. За вътрешната необходимост да говориш с благодарност на онези, към които Вазов се обръща с “Юнаци, лека нощ!”. В настоящия епизод на подкаста Агора гостува Михаил Кунчев – номадът, който отдавна не пътува само във физическото пространство.
Интересните неща, които разказва Мишо, ще ви покажем в две части, a първата може да гледате в линка отдолу.
