Ситуацията със Запорожката атомна централа и заплахата от изтичане на радиация вече не изглежда като поредната порция хибридна война по оста Русия-Украйна. Това и провокира поредния призив на ВМРО към служебния кабинет. На хората в областта се раздават таблетки с йод, докато в същото време има и официален призив от страните от Г-7, които поискаха категорични гаранции, че персоналът на МААЕ, отпътувал за региона, ще има „изцяло свободен“ достъп до централата и тя няма да бъде извадена като мощности от енергийната система на Украйна.
Цялата развръзка около войната и реалната заплаха за сигурността на стотици хиляди етнически българи не бива да бъде подценявана. Разбираме, че служебният кабинет на Гълъб Донев наследи каскада от кризи и се стреми да ги потуши за краткото време, което има, но назрява и нова хуманитарна криза, свързана с нашите събратя от Запорожието. Там живеят почти 100 хиляди етнически българи, като включим и смесените бракове. Те са изложени на пряка ядрена заплаха. Сега е моментът българската държава да им подаде ръка.
Още в началото на годината, преди войната в Украйна, преди бежанската вълна от братя християни ние предложихме на правителството на Кирил Петков пакет от мерки за превантивно извеждане на българите от територията на тогава евентуалния конфликт. И разбира се – не бяхме чути. „Карта българин“ беше една от стъпките.
Предупреждаваме от година и половина, че политическата арогантност не само вреди на държавата, но и може да коства човешки животи. И за съжаление се оказахме прави. Нито една от предложените от нас мерки за спасяване на българската диаспора от Украйна не беше приета от министрите и депутатите от управляващото мнозинство. „Карта българин“ можеше да улесни процедурата за избягалите наши братя от Украйна, но егоизмът и самонадеяността на властимащите, съчетани с огромна доза популизъм, надделяха над емпатията и хуманността.
Ето защо сега ние зовем служебния кабинет да разгледа онези мерки, които предложихме още през месец февруари, и да помогне на запорожките българи, преди да е станало прекалено късно.
