Росица Димитрова – момичето, което не спи, а снима Луната и звездите

Росица Димитрова е фотограф, пътешественик и блогър в Trips with Rosie. Най-обичайното мястото, на което ще я срещнете, е родният ѝ град Варна или в някое голо поле в 03:00 часа сутринта. Когато всички спят, Роси снима Луната и звездите. Следи фазите на небесното тяло за месеци напред с астрономически софтуер, прекарва десетки часове в проучване и снимане и още толкова в обработка, за да създаде най-реалистичния кадър като „Танцът на Луната“, проследяващ 30-дневното ѝ движение по небето. Това, което отличава Роси от останалите фотографи, е магията на кадрите ѝ, която е необятна като нощното небе.

Кога припламна любовта ти към нощната фотография?

След един нощен уъркшоп с най-добрия български фотограф-пейзажист Иван Миладинов. Тогава разбрах как точно трябва да снимам, кои са правилните техники, как да обработвам кадрите след това. Малко хора се занимават с нощна фотография. Мен ме привлече това, че виждам част от невидимото, от космоса, от галактиката.

Някои от кадрите ти са снимани на доста затънтени места, далеч от цивилизацията, сама ли се впускаш в това приключение?

Ходила съм сама да снимам Луната, където планирането ми е около 2 часа, а самото снимане около 15 минути. Там нещата се случват много бързо. За нощните снимки на звездите никога не ходя сама, винаги имам поне един човек за компания.

Имала ли си страшни случки по време на нощни снимки?

Не ми се е случвало нещо кой знае колко страшно през нощта, но веднъж, по залез, снимах в едно поле със слънчогледи. Изведнъж видях стадо овце в далечината. Овчарските кучета тръгнаха към нас, чувах ги как приближават през слънчогледите, ръмжейки, беше си страшно, признавам си. За щастие, овчарят ги привика в последния момент, така че ни се размина.

Когато снимам звезди, е новолуние, т.е. Луната не е изгряла и е супер тъмно. Тъмнината не ме притеснява, но когато бяхме на яз. Широка поляна с мъжа ми това лято, ни хвана страх, защото бяхме доста далеч от колата, насред планината, където не знаеш какви диви животни има наоколо. Стигнахме до мястото за снимки без пътека. Само изчаках да изгрее Млечния път, снимах го и тръгнахме. Не искахме да чакаме повече, но понякога нощните снимки на звезди отнемат 3-4 часа и е хубаво да си имам компания.

Колко кадъра са ти нужди, за да създадеш „перфектния кадър“?

Много! Особено когато снимам звезди, защото за мен е важно снимките да са реалистични. Правя поне десетина кадъра само на небето, още толкова за предния план, т.е. поне 20-тина кадъра с различни настройки (фокус, бленда, ISO), които после сглобявам, за да е максимално чиста картината. Обикновено правя по един кадър на вечер. Това лято се опитах да правя три, но отнема доста повече време.

Търпелив човек ли си или фотографията възпита това качество у теб?

Аз съм много нетърпелив човек, фотографията ме научи на търпение. Двата проекта, които направих – „Пътят на Слънцето“ и „Танцът на Луната“ много ми помогнаха за това. „Танцът на Луната“ го снимах 7 месеца, а Слънцето цяла година.

Защо реши да се захванеш с тези толкова дълги и сложни проекти?

Попадала съм на подобни снимки в интернет, които показват пътя на Слънцето в небето, и много ми харесаха. Казах си: „Аз ли пък няма да го направя!“. Единственото, което ме притесняваше, преди да започна, беше как ще снимам, когато пътувам? Планирах да снимам всяка събота в 15:30 часа. Ако отивах някъде за две седмици, щях да пропусна супер много, но за мой „късмет“, в началото на 2020 г., започна пандемията и не отидох никъде цяла година.

За да се получи пътят на Слънцето, трябва да снимам в точната секунда и апаратът винаги да е на едно и също място. Аз снимах от терасата вкъщи, дори си бях залепила изолирбанд на прозореца, за да знам къде да поставя статива, който мъжа ми по едно време реши да махне… Имаше премеждия.

След това за Луната исках да създам нещо много реалистично, защото пътят, който тя описва за един месец, е много специфичен и има много малко такива снимки в света. След като направих всички необходими кадри, използвах астрономически софтуер, с който да сметна и поставя фазата на точното място. Проектът за Луната много ми помогна, когато започнах да снимам лунни изгреви и залези, защото успях да си обясня как се движат Слънцето, Луната и небесните тела.

Един от последните ти кадри, който видя бял свят, е този на биолуминисцентения планктон в Тюленово. Разкажи как успях да го заснемеш?

Истината е, че отидох в Тюленово, за да снимам звездите, докато не видях синьото сияние на кадрите. На суровия кадър планктонът свети супер силно, дори аз леко съм го намалила на снимката, за да не изглежда прекалено нереално. Изобщо не разбрах какво е това, помислих, че може да е проблем с цветовете на апарата или че се отразява някаква светлина. Чудех се как ще махна това синьо петно от снимките?

Малко по-късно се усетих, че това може да е биолуминисцентен планктон. Свързах се с Института от океанология във Варна и те потвърдиха, че има такъв светещ планктон по Северното Черноморие. Пикът му е през май-юни, въпреки че моят кадър е заснет в началото на август. Това е най-големият ми фотографски късмет, който съм имала! Никога не бях виждала снимки на нашето Черноморие с биолуминисцентен планктон, даже не знаех, че има такъв в нашето море. Ако се бях усетила навреме, щях да направя още кадри. Когато отидохме няколко дни по-късно, него вече го нямаше.

Сподели за момент, по време на снимки, към който винаги се връщаш с усмивка?

Бях в едно село до Пловдив, за да си търся подходяща позиция, от която да снимам едни пловдивски жилищни блокове. Казват им Преспите, защото са на ул. „Преспа“ и са много интересни от фотографска гледна точка. Докато обикалях из селото, в търсене на перфектната локация, една жена дойде при мен и ме попита: „Вие тука, госпожо, какво гледате? Земя ли ще купувате?“ Казвам: „Не, ще снимам.“ След малко пак ме пита: „Госпожо, земя ли ще купувате? Аз ей тука живея, може да станем комшийки“. И аз ѝ казвам: „Не, ще снимам Луната утре сутринта в 04:30 часа.“ Тя беше в шок. Понякога позициите ми за снимане са много забавни.

Кой е следващият кадър, който искаш да заснемеш?

Искам да снимам Международната космическата станция, която минава едновременно пред Луната и Слънцето. Има един сайт, който пресмята кога точно се случва това за един-два месеца напред. Самото преминаване трае около една секунда, затова трябва да съм изключително прецизна в заснемането.

Какво е фотографията за теб?

Удоволствие за душата! Вярвам, че хубавите неща в живота трябва да се извоюват. Това, което дойде на готово, не е толкова сладко. Когато си вложил много труд, усилия и страст, тогава чувството на удовлетворение не може да се сравни с нищо друго.