Смъртността през четвърто тримесечие на 2022 г.

Подобни
Новини

първи
първиhttp://първи.бг
“първи.БГ” събира на едно място новинарския поток от добре познатите newsONE, cultureONE и BulgariaONE. Медията е с 5 центъра (хъбове) – Национален, Регионален, Криминален, Развлекателен и Културен. Нашата идентичност e изцяло на български език. Дори може да посетите сайта, използвайки домейна на кирилица - първи.бг. От технически съображения и лесна достъпност за хората от чужбина ще работи и домейна www.prv.bg. В “първи.БГ” ще налагаме използването на чист български, като част от политиката на медията да опази и съхрани езикът ни. “първи.БГ” отразява само и единствено новини от и за България и всичко случващо се в страната ни.

(ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ)

През четвъртото тримесечие на 2022 г. (40-ата – 52-ата седмица) броят на умрелите лица е 26 078, а коефициентът на обща смъртност – 15.3‰. Смъртността при мъжете е по-висока (16.4‰) в сравнение с тази при жените (14.3‰). Смъртните случаи намаляват с 20 305, или с 43.8% спрямо същия период на 2021 г., а спрямо третото тримесечие на 2022 г. нараства със 783, или с 3.1%. 

Фиг. 1. Умирания в България по седмици през 2021 и 2022 година 

(1 – 52 седмица включително)

Най-висока смъртност през четвъртото тримесечие на 2022 г. е регистрирана през 44-ата седмица   (31 октомври – 6 ноември) – 2 090 лица, или 16.0 на 1 000 души от средногодишното население, а най-малка – през 47-ата седмица – 1 879 лица, или 14.4‰.

Фиг. 2. Коефициенти на смъртност по седмици през 2017 – 2022 година

Прирастът на смъртните случаи по седмици през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо средноседмичните стойности за периода 2017 – 2021 г. варира в границите от (-267) до (-972) броя. Най-голямо е намалението на смъртните случаи през 47-ата седмица – 972 случая, или смъртността намалява с 14.4% спрямо базовия период (2017 – 2021 година). 

Фиг. 3. Прираст на смъртните случаи по седмици на 2022 г. спрямо средноседмичните стойности през периода 2017 – 2021 година

През четвъртото тримесечие на периода 2017 – 2022 г. възрастовото разпределение на умрелите лица се запазва сравнително еднакво във възрастовите групи. Наблюдава се слаб спад на относителния дял на умрелите във възрастовите групи от 40 до 69 години.

Фиг. 4. Относителен дял на умрелите лица по възрасти от общия брой на умрелите през третото тримесечие на периода 2017 – 2022 година

През четвъртото тримесечие на 2022 г. в сравнение със същия периода на 2021 г. във всички области на страната се наблюдава намаление в броя на умрелите лица. С най-голям спад са областите Видин
(-51.1%), Благоевград (-51.0%) и Монтана (-49.4%), а с най-малък – областите Кърджали (-32.3%), Смолян (-37.8%),  и Бургас (-37.9%).

  1. Умрели през четвъртото тримесечие на 2021 и 2022 г. по области
Области2021 (брой)2022 (брой)Прираст (брой)Прираст (%)
Общо4638326078-20305-43.8
Благоевград1924943-981-51.0
Бургас21451332-813-37.9
Варна26441452-1192-45.1
Велико Търново1743958-785-45.0
Видин930455-475-51.1
Враца1351759-592-43.8
Габрово1011561-450-44.5
Добрич1166653-513-44.0
Кърджали767519-248-32.3
Кюстендил1051606-445-42.3
Ловеч1022613-409-40.0
Монтана1323669-654-49.4
Пазарджик1739940-799-45.9
Перник1097632-465-42.4
Плевен17771092-685-38.5
Пловдив42852375-1910-44.6
Разград875467-408-46.6
Русе1625940-685-42.2
Силистра831448-383-46.1
Сливен1192663-529-44.4
Смолян661411-250-37.8
София (столица)69363887-3049-44.0
София17731032-741-41.8
Стара Загора21631219-944-43.6
Търговище795420-375-47.2
Хасково1581928-653-41.3
Шумен1116585-531-47.6
Ямбол860519-341-39.7

През четвъртото тримесечие на 2022 г. в сравнение с предходното тримесечие в деветнайсет от областите на страната се наблюдава увеличение в броя на умрелите лица, като то е най-голямо за областите Кърджали (24.8%), Перник (16.8%) и Ловеч (15.7%). В останалите девет области е регистриран спад в броя на умрелите. С най-голямо намаление са областите Добрич (-8.4%), Търговище (-7.3%) и Разград (-6.0%).

2. Умрели през третото и четвъртото тримесечие на 2022 г. по области

ОбластиIII трим. 2022 г. (брой)IV трим. 2022 г. (брой)Прираст (брой)Прираст (%)
Общо25295260787833.1
Благоевград978943-35-3.6
Бургас13391332-7-0.5
Варна14931452-41-2.7
Велико Търново913958454.9
Видин4074554811.8
Враца721759385.3
Габрово5035615811.5
Добрич713653-60-8.4
Кърджали41651910324.8
Кюстендил5386066812.6
Ловеч5306138315.7
Монтана609669609.9
Пазарджик987940-47-4.8
Перник5416329116.8
Плевен10801092121.1
Пловдив23152375602.6
Разград497467-30-6.0
Русе887940536.0
Силистра422448266.2
Сливен701663-38-5.4
Смолян388411235.9
София (столица)374238871453.9
София9601032727.5
Стара Загора1210121990.7
Търговище453420-33-7.3
Хасково854928748.7
Шумен618585-33-5.3
Ямбол480519398.1

Методологични бележки

Обхват 

В съвкупността на умрелите лица се включват всички умрели, чието обичайно местоживеене (настоящ адрес) е в Република България независимо от мястото на смъртта. 

Понятия и дефиниции 

Събитието „смърт“ е прекъсване на жизнените функции на организма без възможност за тяхното възстановяване. 

Географски обхват (територия) 

При статистическата обработка на данните за смъртността умрелите лица са разпределени в регионален аспект според административно-териториалното деление на страната към края на отчетния период (населени места, общини, области и статистически райони) по „настоящ адрес“. 

Източници на данни 

Източник на данните за умрелите лица е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН). Умиранията се регистрират чрез документ образец „Съобщение за смърт“. Въз основа на него и не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта се създава Акт за смърт. Електронните актове за смърт се изпращат ежемесечно (от април 2020 г. ежеседмично) от ГД ГРАО при МРРБ на НСИ. Данните се обработват, редактират и валидират посредством Информационна система „Демография“ съгласно заложените в системата правила за валидация и контрол при обработката на демографските събития. По този начин се осигурява пълен обхват на събитията „смърт“ за България за една календарна година в съответствие с дефинициите и изискванията на Регламент (ЕС)
№ 1260/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската демографска статистика. 

Основни показатели 

Коефициент на обща смъртност (‰) 

Показва броя на умрелите лица на 1 000 души от средногодишното население. Изчислява се в промили като отношение на броя на умрелите лица през годината и средногодишния брой на населението през същата година. 

Коефициент на общата смъртност за части от годината (‰) 

Изчислява се в промили като отношение на броя на лицата, умрели през съответния период (седмица, месец, тримесечие), към средногодишното население, умножено по 365 и разделено на броя на дните през съответния период. 

Прираст на умрелите (Excess mortality) 

Изчислява се като абсолютна разлика между броя на умрелите през дадена седмица и петгодишен осреднен брой на умрелите лица за съответните седмици на предходен период.

- РЕКЛАМА -spot_img

Най-новото
Виж