Умението да се надсмиваме на куриозите в българския политически живот може би е една от причините все още да не намразваме напълно всичко, което виждаме и четем за него. Истината е, че той винаги има с какво да ни изненада. И ако в кулинарията, смесването на противоположни вкусове е риск, водещ често пъти до абсолютен провал за готвача, то българските избори са манджа, която сякаш очарова с екзотиката на своя микс от взаимнозиключващи се компоненти.
Балканската политическа неортодоксалност и електоралната изобретателност може да родят неща, които никога не сме очаквали. Като да ти поднесат сочно пиле с вкус на пържен сладолед.
Борбата за президентското кресло
Ако съберем изборните резултати на бивш кандидат за президент, който беше на балотаж срещу Георги Първанов и тези на бивш вицепремиер, те пак ще са по-ниски от получените гласове за дебютант в политическия живот, който е известен с две неща – стабилна кариера в поп-фолка и тектонично представяне в риалити формат. Луна изпревари Валери Симеонов и Волен Сидеров, но не това е най-важното. Тя остана разочарована, че не е получила повече подкрепа и отчасти афектирана заяви, че сега “народът трябва да си сърба попарата”.
Може би някаква утеха за поп-фолк изпълнителката все пак остава. И тя е любовта на нейните фенове, които побързаха да я поставят на най-високия възможен пиедестал.
Във връзка с кандидатурата на Луна, един въпрос все още виси в съзнанието на нейните избиратели и той е дали ще изпрати написаното от нея писмо до президента Джо Бадйън, когото тя умилително нарече в ефира на БНТ “скъпи, Джо”.
Правене на избори
Не можем да отречем, че политическите кандидати надскочиха традиционното предизборно говорене и прибавиха щипка театралност в своето публично представяне. Това не помогна особено много на някои от тях в неделя, но им даде още няколко дни живот в медийното пространство.
“Моля ви, спрете отровите от самолетите”
В кандидатпрезидентската си кампания вечният протестър Йоло Донев констатира, че настоящият държавен глава Румен Радев игнорира вече половин година писма на граждани, които са обезпокоени от белите дири, с които самолетите прорязват синьото небе. Страховете им са, че това са отрови и вируси, които се пускат умишлено в атмосферата и целят заразяването на населението. До този момент, потвърждение на тази конспиративна теория, която обиколи целия свят, няма. Отгоре на всичко има огромен риск писмата на тези граждани да останат без отговор, защото Йоло Донев, който единствен проговори за това публично, събра символична подкрепа за своята кандидатура.
Мистерията с изядената бюлетина
На изборите за парламент и президент, жена изяде разписката от собственото си гласуване. Секунди преди това тя отказала да пусне хартията в изборната кутия и побягнала. Гласоподавателката била недоволна от избора си, вероятно резултат от грешка при натискането на бутоните на машината, и решила, че е по-добре тази грешка да бъде отчетена от стомашно-чревния й тракт, а не от преброителите. “Исках да гласувам, но нямах желание” е крилата мисъл на друг гласоподавател, която по един перверзен начин съвпада с куриозната ситуация от неделя. Отговорът коя партия или кандидат за президент е принудил дамата да глътне разписката, е останал за кратко в тоалетната чиния, но ще остане завинаги в новата изборна история на България.
Ако обаче си мислите, че сме първи в яденето на изборни книжа, лъжете се. През 2018г. гласоподавател от руския град Омск също изяде своята бюлетина по време на президентските избори. Разликата е обаче, че той го направи преди още да гласува и дори реши да даде публичност на случая.
ЦИК все още брои последните бюлетини от вота в неделя. Резултатите вече добиват пълна форма, която обещава да превърне 47-я парламент в арена на нови договорки, противопоставяне, критики и совалково бягане на депутати от една партийна стаичка в друга. Идната неделя Румен Радев и проф. Анастас Герджиков пък ще влязат в окончателен дуел за “Дондуков 2”. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов дори хвърли няколко съчки в огъня тази сутрин, като остави впечатление, че най-интересното в новия сезон на родния политически живот предстои.
За това и изборите у нас са интересни. Виждаш какво си направил с гласа си, но е трудно да прецениш какво ще се случи. Режисурата на политическата ни действителност е удивителен парадокс. Защото краят на историята зависи винаги от импровизацията на актьорите. А режисьорът се смее, дори когато не му е смешно. Някак си принудено.
