Днес сякаш децата ни са пришълци от друга планета. В техния свят все още има “добро” и “зло”, “справедливост”, “предателство”, “страх”, “почтеност”, те са чисти и все още не ни спестяват нито нежността, нито страстта, нито огорчението, нито сълзите, нито възторга си. Общуването с тях носи радост, надежда и обич. Те, за разлика от възрастните, все още имат шанс. (Разбира се, не визирам онези от нас, които така и не пораснахме…) В един разпадащ се свят, когато нищо вече не е същото и никога повече няма да бъде, се хващаме за детските приказки като удавници за крехка сламка. Защото там, в техния бурен, но защитен свят с категорични правила все още всичко е ясно.
И хората на изкуството са “деца” в света ни. Писателите и художници Сотир Гелев и Пенко Гелев се завръщат с нова съвместна книга. „Виола“, чието излизане беше дългоочаквано от малки и големи, е създадена по едноименния късометражен анимационен филм на авторите, който всеки читател ще има възможност да гледа онлайн. Книгата се публикува в поредицата за деца на издателство „Ентусиаст“ малко след като Сотир Гелев получи националната награда „Константин Константинов“ за „Приспивни песни за феи и чудовища“.
Сотир Гелев и Пенко Гелев са едни от най-нетрадиционните и оригинални български творци. Освен писатели, автори на комикси, художници и илюстратори, те са създатели на анимационни филми, признати на десетки кино фестивали във и извън България. Книгите на Сотир и Пенко са носителите на редица литературни отличия – националната награда „Константин Константинов“, „Златен лъв“, награда „Перото“, „Христо Г. Данов“ и др.
„Виола“, вдъхновена от разказа на Жерар дьо Нервал „Сонатата на дявола“, е история за любовта, вярата в доброто и несломимия творчески устрем. Приказката ни среща с лютиера Майстор Яким, който изработва изкусни музикални инструменти. Освен това с лекота съчинява прекрасни мелодии и виртуозно ги изпълнява. Със своите искрящи зелени очи, кротка усмивка и благ характер Виола, неговата единствена наследница, би била радост и гордост за всеки родител, но не и за Майстор Яким Гусла. Защото Виола няма музикалния талант на баща си, но нещо повече – дори не може да различи една нота от друга. Неочаквано героинята среща едно необикновено момче – Филип, което доказва, че пред искрената на любов не съществуват бариери.
Ето как разказва приказката именитият композитор на филмова и симфонична музика, и барабанист в оркестъра на Музикалния театър и в телевизионното предаване “Нощни птици” Румен Бояджиев-син:
“Анимационният филм “ВИОЛА” на братята Сотир и Пенко Гелеви е фантастичен пример за красота и естетика, характерни за един свят, който всички ние, по ирония на съдбата свикнахме да наричаме “Стария Свят”.
Може би под този синоним, “Стария Свят”, се крият отдавна забравени ценности, за които човечеството се е борило с хилядолетия, но успя да затрие за някакви си 30-40 години, поддавайки се на изкушението да стане ненужно само на себе си.
Именно това е контрастът в творчеството на двамата гениални братя художници, писатели, сценаристи, философи, изобретатели и брилянтни аниматори – творчество, плод на една необятна фантазия, която всеки път ни праща в светове, по-екзотични и непознати дори и от най-смелите ни мечти.
В дългометражни филми като нашумелия “ЗООТРОП” например, ние виждаме необясними абстракции, извънземни, непознати и причудливи същества, светове извън границите на разума… и въпреки всичко притежаващи всички онези слабости и несъвършенства, та дори и да ги наречем “привички” на до болка познатия ни homo sapiens.
Именно по тези причини филмът “ВИОЛА” е една своеобразна “нова линия” в творчеството на Сотир и Пенко Гелеви.
На първо място, по един изключително символичен начин, авторите ни връщат към епохата на Ранния Романтизъм, като това е постигнато чрез майсторска визуализация на тези, родили толкова много гении, времена – с фини и детайлни рисунки на интериор и облекла, с една изключително красива любовна история на две млади и невинни души, каквито са образите на главните герои.
Връзката на целия филм с класическата музика е силно осезаема от началото до края на действието, като дори и тук ясно усещаме посланието, че машините могат да са в полза на човека, но никога не биха били способни да заемат неговото място.
Фантазията на авторите ни разхожда в Града на Музиката, запознава ни с неговите весели и ексцентрични обитатели, със строгия, но справедлив баща на Вила, славещ се като най-добрия лютиер в града, с неосъществените му амбиции задължително да направи детето си музикант заради семейната традиция, нещо, което не винаги е правилно решение…
С образите на Виола – нежна, красива, умна и скромна, и прекрасния Филип – чистосърдечен, романтичен и добър момък, майстор-часовникар, макар и рисувани, се постига толкова живот, сякаш са живи и дишащи, че на места зрителят затаява дъх от дълбочината на погледите и движенията. Веселите, дори на места гротескни моменти контрастират със сериозността и дълбочината на взаимоотношенията и поуката, която си вадим от тях.
На второ място, “ВИОЛА” е всичко друго, но не и трдиционален анимационен филм. Авангардният почерк на авторите се усеща във всеки кадър, в авторската музика, в цветните и сценографски решения, в развитието на фабулата, в развръзката, носеща дълбок философски смисъл и в посланието към публиката, закодирано в цялостната форма и структура на филма.”
…
Искате да знаете повече?
„Представянето на децата на книги със силно визуално въздействие и висококачествен текст е от особена важност“, споделя за книгата Лора Филипова от фондация „Детски книги“. „С отличните си визуални качества и характерната за Сотир и Пенко Гелеви премерена доза хумор, „Виола“ има голям потенциал да привлече българските деца, като им представи увлекателна и провокираща размисъл история с висококачествени илюстрации и оформление. Заглавието има потенциала да възпитава отличен вкус към литературата и изкуството – все по-важна мисия в днешния свят.“
След като вълнуващата история провокира вниманието и интереса на децата, те ще имат възможност да я видят и на екран. Филмът „Виола“ идва с гласа на Неда Кралева и вдъхновяващата музика на Румен Бояджиев–син. Лентата е носител на наградата на Община Пловдив, връчена по време на Фестивала за българско документално и анимационно кино „Златен ритон“ през 2019 г.
Книгата е реализирана с подкрепата на Министерството на културата.
