Едва ли има по-подходящ човек, с когото да говорим за пътешествия, от Елена Иванова – автор на един от най-четените блогове за пътуване на български език –„Друми в думи“. В него има над 430 статии и авторски фотографии, а месечните му посещения надхвърлят 230 000.
Любовта ѝ към пътуванията в България се ражда още през ученическите години, когато обикаля цялата страна, заради състезания по математика, в които участва. По образование е математик, а по професия – програмист. Информацията зад всяка статия в блога ѝ е детайлно проучена, за което много ѝ помагат уменията, придобити от предишната ѝ работа като научен сътрудник към БАН.
Макар да е видяла почти всички известни места в Европа, Ели почти не пропуска уикенд, без да посети някоя забележителност в родината. Тя е автор на две книги за пътешествия „52 екопътеки за всеки“ и „Седем дни в Родопите“, а в момента подготвя трета книга.
Ето кои зимни дестинации препоръча Ели на читателите на Newsone.bg.
– Здравей, Ели! Коя е първата дестинация, която посети през тази година?
– Първата ми дестинация за годината беше Провиралката до кюстендилското село Лиляч. Това е скално светилище от няколко канари с арки и вдлъбнатини. Там човек може да се провре през няколко места, но основната провиралка е голяма скала с формата на женски задни части. Минаването под нея е истинско предизвикателство, защото процепът е доста тесен – висок е само 30 см, а е дълъг около метър и половина.
Смята се, че мястото е чудодейно и лекува безплодие. Според местна легенда Теодора, жената на император Юстиниан I, заченала след като посетила мястото и изпълнила ритуал срещу безплодие.
Посетих Провиралката в един от първите дни на януари, който беше слънчев и нереално топъл за месеца. Оказа се, че мястото е доста посещавано.
До Провиралката се стига за около 20 минути пеша по черен път, който започва от северния край на село Лиляч. То се намира на 18 км източно от Кюстендил и на 93 км югозападно от София. Ако идвате от главния път Дупница – Кюстендил, в село Невестино трябва да се отбиете на север към Лиляч. На табелата при отбивката е изписано само село Катрище и чак след завоя има табелка за Лиляч.
– Кои са любимите ти зимни дестинации?
– Алековите водопади във Витоша със старт от Драгалевския манастир, Лозенската екопътека, старите софийски манастири.
– Препоръчай кои три красиви и леснодостъпни забележителности около София да посетим през февруари?
– Към горните места бих добавила: Панорамната пътека над Панчаревското езеро, водопадите до софийското село Локорско и връх Дупевица, първенец на Люлин планина.
Началото на Панчаревската пътека е в покрайнините на село Герман. Отправна точка за Локорските водопади е площад в северните покрайнини на селото. За връх Дупевица се тръгва от местността Бонсови поляни над Горна баня.
– Зимните пътешествия са голямо предизвикателство, имала ли си премеждия с времето, транспорта или нещо друго, докато си на път?
– Зимните пътешествия в планината могат да бъдат много опасни, затова човек трябва да тръгва много добре подготвен. Ние например, много внимателно следим прогнозата за времето и не тръгваме в дни с лоша прогноза. Проучваме маршрутите в детайли с помощта на карти и налична информация. С годините си набавихме и що-годе добра туристическа екипировка.
И все пак, не всичко може да се предвиди. Имали сме няколко не дотам приятни изненади. Преди 2-3 години в една януарска събота отидохме до водопад Света Ана в село Смоличано. Водопадът беше замръзнал на едри висулки. Беше много красив. Не щеш ли обаче, в един момент от него се отдели огромно и остро парче лед и падна много близо до мен. Извадих късмет, че не съм под него. Затова, не само че трябва да се внимава, но и да се преценяват възможни опасности.
– Твоят блог „Друми в думи“ е най-четеният блог за пътешествия на български език. На какво според теб се дължи този успех?
– Благодаря за признанието и хубавите думи! Когато преди време започнах да пиша, не съм имала амбиции той да става нещо голямо. Блогът беше и си остава мое хоби. Пътувам много и посещавам различни места, като във всяко от тях се опитвам да се потопя и да усетя най-красивото и интересното. Споделям личните си впечатления, като в същото време се старая информацията да е достоверна, точна и полезна. Ако някое място не ме впечатли, просто не пиша за него.
Тъй като Ели е неизчерпаем източник на идеи за пътешествия в България, я помолих да отговори на 5 блиц въпроса.
– Най-живописен планински маршрут?
– През последните години направих преходи до много панорамни планински върхове, красиви езера и буйни водопади. Блиц въпрос, но с труден отговор. Бих отличила един от първите ми по-дълги преходи по билото на Балкана – от Беклемето през връх Козя стена до хижа Ехо. Преминаването през някои части от маршрута си беше истинско предизвикателство, особено по скалния ръб на Козя стена. Гледките бяха по много, във всички посоки и все очарователни.
– Най-красивият водопад, който си виждала?
– Водопад Кадемлийско пръскало в Национален парк „Централен Балкан“.
– Най-впечатляващо място, свързано с българската история?
– Остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро – любимо място на цар Самуил. Островът се намира в Гърция, на около 250 км западно от Солун.
– Най-интересен музей, който си посещавала?
– Археологическият музей във Варна. В няколко зали на първия етаж от музея е изложено, по много интересен начин, Варненското златно съкровище, което е най-старото открито обработено злато в света, датирано в края на V – началото на IV хил. преди Христа.
– Най-гостоприемното българско село?
– Този въпрос предизвиква в мен асоциации все с родопски селца – Триград, Смилян, Мезек…
– Вече имаш две издадени книги „52 екопътеки за всеки“ и „Седем дни в Родопите“. Мислиш ли за трета книга?
– Да, не само мисля. От работата по последната ми книга изминаха две години, през които не съм спирала да пътувам и да трупам впечатления, които постепенно започнах да систематизирам и подготвям за публикуване. Следващата книга отново ще бъде туристически пътеводител и се надявам да излезе преди разгара на лятото.
– Кое е мястото, което много искаш да посетиш през тази година и защо?
– Едно от местата, които искам да посетя през тази година, е седловината Алабак в Родопите. Наскоро се разходихме до останките от Беловската базилика и средновековния град Левке над село Голямо Белово и минахме по част от тамошната Вазова пътека. Това ме накара да си припомня сборника с пътеписи на Иван Вазов „В недрата на Родопите“. Бях го чела отдавна и бях забравила думите на Вазов за Алабак:
„Алабак – аллах бак!
Турците казват, че от тука се виждал бог.
Ако не видях бога, то видях най-възхитителната панорама на вътрешните Родопи.“
Искам и аз да видя тази възхитителната панорама!
