(ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ)
През третото тримесечие на 2022 г. 1 748.8 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания. Преобладаващата част от тях – 78.5%, са пътували само в страната, 16.3% – само в чужбина, а 5.2% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2021 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години нараства с 31.7%.
Фиг. 1. Пътували лица на възраст 15 и повече навършени години по тримесечия
През третото тримесечие на 2022 г. най-много са пътували българските граждани на възраст 25 – 44 години – 747.0 хил., или 42.7% от всички пътували лица. Във всички възрастови групи преобладава относителният дял на пътуванията в страната, като той е съответно 80.9% при лицата на възраст 65 и повече години и 80.8% при тези на възраст 45 – 64 години. Делът на пътувалите в чужбина лица на възраст 25 – 44 години е 17.5% от пътувалите в тази възрастова група и е най-голям в сравнение с останалите групи (фиг. 2).
Фиг. 2. Пътували лица на 15 и повече навършени години по възрастови групи през третото тримесечие на 2022 година
Най-много туристически пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години както в страната (69.5%), така и в чужбина (81.4%) са били с цел „почивка и екскурзия“.
Фиг. 3. Структура на туристическите пътувания по цели в страната и чужбина през третото тримесечие на 2022 година
През третото тримесечие на 2022 г. като самостоятелни са били регистрирани 2 114.5 хил., или 86.8% от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 91.6%, а на тези в чужбина – 63.4%.
Фиг. 4. Туристически пътувания с лична цел според организацията на пътуването през третото тримесечие на 2022 година
В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял в страната (40.9%) и в чужбина (33.2%) са тези за храна.
Фиг. 5. Структура на разходите при туристическите пътувания в страната и чужбина през третото тримесечие на 2022 година
През третото тримесечие на 2022 г. средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 407.23 лв. в страната и 822.68 лв. в чужбина.
Фиг. 6. Среден разход за лични пътувания на лице по тримесечия
Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 205.38 лв. в страната и 1 194.67 лв. в чужбина.
Фиг. 7. Среден разход за професионални пътувания на лице по тримесечия
Методологични бележки
От 2012 г. статистическото изследване на туристическите пътувания и разходите за туризъм на населението се извършва в съответствие с Регламент № 692/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на туризма и Регламент № 1051/2011 на Европейската комисия за прилагане на Регламент № 692/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика на туризма по отношение на структурата на отчетите за качеството и предаването на данните.
Изследването е представително и се провежда въз основа на извадка от домакинствата в страната. Обект на изследването е населението на възраст 15 и повече навършени години в България. Анкетират се всички лица от домакинствата, които са попаднали в извадката. За оценка на резултатите от изследването са използвани данни от текущата демографска статистика за населението на страната на възраст 15 и повече навършени години по местоживеене (градове и села), пол и възрастови групи към края на 2020 година.
Туристическо пътуване – всяко лично или професионално пътуване на хора извън мястото, в което живеят, за период не повече от една година и чиято основна цел не е извършване на дейност срещу заплащане.
Туристическите пътувания могат да бъдат:
Лични – почивка, посещения на културни мероприятия, спортуване, лечение, обучение, религиозни мероприятия, гостуване на близки и приятели и други.
Професионални – командировки, сключване на сделки, участие в конференции, конгреси и други.
Посетител – всеки пътуващ, пристигащ на място, което не е неговата обичайна среда, за не повече от една година и чиято основна цел не е извършване на дейност срещу заплащане. Хората, пътуващи ежедневно или седмично за работа, обучение, пазаруване, посещение на лекар и др., се изключват от определението за посетител.
Обичайната среда на един човек включва както местата, разположени в близост до жилището му, така и местата, посещавани често от него. Понятието „обичайна среда“ има две измерения – съседство и честота на посещенията. Местата, разположени близо до мястото на живеене на един човек, са част от неговата обичайна среда дори ако те се посещават рядко – например ако мястото, където се намира вилата или къщата за почивка, е разположено близо до жилището, но се посещава рядко, то е част от обичайната среда за даден човек.
