Войната и мирът
Автори: Мишел Пюеш, Брижит Лабе
Превод: Валентина Бояджиева
Илюстрации: Жак Азам
Дизайн: Миглена Папазова
„Война и мир” е руска класика от Лев Николаевич Толстой. Събитията в нея се развиват на фона на Наполеоновото нашествие в Русия.
„Войната и мирът” е детска книга от поредицата „Философски закуски” от Мишел Пюеш и Брижит Лабе. Поредица, в която авторите използват дълбочината на философията и живия език на детската литература, за да търсят отговори на различни въпроси. Въпроси, които безпокоят децата, но не само тях.
Досега в българското издание на поредицата се питахме: „Как може да се избегне насилието?”, „Неуважение ли е да не харесаш яхнията на леля си?”, „Скучна ли е демокрацията и не е ли по-лесно един да решава всичко?”, „Трябва ли човек да се променя, за да има приятели?”, „На какво може да ни научи провалът?” и „Как да разберем какви сме всъщност?”. И разсъждавахме над ситуации, извадени сякаш от „Малкият Никола”.
Този път темата е особено актуална. Защото започналата миналата година война в Украйна още продължава и много деца (и възрастни) се тревожат, задават си въпроси. Защо изобщо има войни? Има ли друго право освен правото на силния? Как се решават тези проблеми между хората? А между държавите? Какви недостатъци имат решенията, които сме намерили досега?
Част от тези въпроси получават своя логичен и разбираем отговор. Наистина, ако се вгледаме в човешката история, ще видим как мирът съвсем не е естественото състояние на човека. Той се изгражда. По същия начин човек се учи да бъде възпитан с околните – да не хлопва вратата в лицето на онзи след него, да казва „Добър ден”, „Моля” и „Благодаря”. Малките деца не се раждат научени на тези неща. Точно така трябва непрекъснато да се учим да градим мир. И книгата напомня как именно се прави това.
Поредицата е илюстрирана от Жак Азам и е преведена на български от Валентина Бояджиева. В България е издадена от „Точица“.
.
Книгата се издава с подкрепата Национален фонд „Култура“, програма „Възстановяване и развитие на частни организации в областта на културата”.
