Към момента за част от управляващата коалиция мантрата „съдебна реформа“ се свежда до закриването на спецправосъдието и до отстраняването на главния прокурор, което показва тоталното неразбиране на проблемите в правораздаването от страна на апологетите на т. нар. „реформа“. Това каза в интервю за БТА Ясен Тодоров, член на Управителния съвет на Камарата на следователите в България.
Не съм забелязал някой от „идеолозите“ на „реформата“ да е коментирал работата и проблемите в гражданското, търговското и административното правораздаване, които на практика представляват по-голямата част от работата на съдебната власт. Коментира се и основно се критикува наказателното правораздаване и то най-вече в досъдебната му фаза, като удобно се пропуска, че в над 90% от случаите разследването се извършва от органите на МВР. Скандалите, които се генерират в съдебната система, обикновено имат външен източник, който се стреми да извлече конкретни политически дивиденти, каза Тодоров.
Според него така наречената „съдебна реформа“ е понятие, което повече от десетилетие ежедневно е част от публичния дебат. За съжаление, това понятие много често се използва за чисто политически и конюнктурни цели. По него се „упражняват“ дори лица, които никога не са имали досег с правораздаването, а още по-малко да са били част от него. Към момента за част от управляващата коалиция мантрата „съдебна реформа“ се свежда до закриването на спецправосъдието и до отстраняването на главния прокурор, което показва тоталното неразбиране на проблемите в правораздаването от страна на апологетите на т. нар. „реформа“, допълни Тодоров.
Той е убеден, че за да се реформира, която и да е обществена сфера, първо трябва да се анализира детайлно работата на съставните ѝ части, както и цялостното ѝ функциониране, и едва тогава да се преценява необходима ли е промяна, къде е необходима такава промяна и в какъв обем. Той е категоричен, че не е забелязал някой от „идеолозите“ на „реформата“ да е коментирал работата и проблемите в гражданското, търговското и административното правораздаване, които на практика представляват по-голямата част от работата на съдебната власт. Коментира се и основно се критикува наказателното правораздаване и то най-вече в досъдебната му фаза, като удобно се пропуска, че в над 90% от случаите разследването се извършва от органите на МВР, допълва Тодоров.
Според него скандалите, които се генерират в съдебната система, обикновено имат външен източник, който се стреми да извлече конкретни политически дивиденти. Напоследък много осезаем е натискът, оказван от изпълнителната власт, който е в тотално противоречие и разрез с принципа за разделение на властите. Този неправомерен натиск поставя всички магистрати, вкл. следователите, в крайно некомфортно положение и определено възпрепятства нормалното и качественото изпълнение на служебните им задължения, заключава Ясен Тодоров.
