Би било справедливо най-големите нацисти да бъдат затворени в някой адски концентрационен лагер, в най-малката барака и там да изпълняват най-големите норми. Дяволът – надзирател да ги бие всеки ден, да ги гори на бавен огън и да ги трови с газ, защото не си изпълняват нормите. Или просто така, за кеф.
Да си представим сега, че дяволът- надзирател по някое време се уморява и решава да им даде малка почивка. И по време на почивката Хитлер, Химлер, Гьобелс, Гьоринг, Хайнрих Хайдрих и всички останали големи нацисти го питат какво става на земята и по света.
– Русия, начело с великия си вожд Путин, побеждава – отговаря дяволът с дяволска усмивка и големите нацисти съжаляват, че им е била дадена почивка. Ако не беше почивката нямаше да научат тая гадна новина, по-мъчителна от предишните мъчения.
– И кого побеждава Русия – тихо пита Гьобелс посред всеобщото нацистко униние.
– Украйна – отговаря дяволът и дяволската му усмивка става още още по-дяволска.
Всред нацистите настава плахо оживление. Добре ли са чули? Възможно ли е това ? Дали пък това не е някаква нова подигравка, някакво изтънчено дяволско мъчение и издевателство.
– Ама ти верно ли? Как така Украйна – питат го.
– Ю кол ми ъ лайър – пронизва ги дяволът с поглед зелен. И по този поглед всички разбират, че не лъже.
– Благословен да си, наздирателю, за този хаир хабер- да те поживи Господ – думат му нацистите, започват да подскачат от радост и весело да пеят Хорст Весел, Лили Марлен и Дойчлан юбер алес .
– Кой, казваш, беше великият им вожд – питат пак нацистите, след като са изпели и Ду хаст нихт на Рамщайн.
– Путин – отговаря дяволът.
Нацистите се поусмихват на това странно име, но някое време Хайнрих Хайдрих изкрещява вдъхновено :
– Хайл Путин – изкрещява вдъхновено Хайдрих, а останалите нацисти, включително Хитлер донаждат:” зиг хайл, зиг хайл, зиг хайл”.
– А Германия над всичко и германците какво правят – пита Хитлер, обхванат от носталгия по фадърленда.
– Ами доскоро германската канцлерка Меркел ги помиряваше.
– Кого помиряваше ?
– Русия и Украйна – отговаря дяволът надзирател, а нацистите изпадат в хомерически, адски, бесен, гръмогласен, навъздържан и непреодолим смях, от който биха дори умрели, ако не безсмъртно обречени от вечни мъки.
– Да, ама после я смени друго правителство, което взе страната на Украйна – вмъква дяволът и той поувлечен донякъде от общите възторзи.
– Нацистите се замислят за миг, след което Хитлер промълвява: “не е отишла напразно Моята борба” , а неговите съратници си казват “не сме се борили, напразно, камараден” и с все сила изкрещяват хайл Путин, хайл Хитлер, зиг хайл, а накрая и хайл Байерн Мюнхен, докато на дявола не му писва от всички тия крясъци. Той обявява почивката за приключена и кара нацистите да строят нова адска барака- този път за Путин, Лавров, Мария Захарова, Елеонора Митрофанова – руското Ленче и Костадин Костадинов – Копейкин.
Всичко това изглежда като нелепа измишльотина, но действителността може да надмине всички измишльотини по нелепост. Защото на девети май с горди трясъци и всенароден грохот по Червения площад минава страшната, огромната, непобедимата и велика червеноруска армия с всичките си танкове, установки, искендери, градове, мрадове, кинжали-минжали и циркони-миркони, за да възвести най-новата си блестяща победа – победата над няколко хиляди души, укрепили се между бетоните Азовстал.
И тези, които носят ликовете на своите предци, победили Германия, ще се чувстват горди техни потомци, защото са победили един завод.
Жалка работа. Тъжна, грустна, потискаща, нелепа и само малко смешна.
Защото светът няма да се възхити от могъществото на руската армия, а тъкмо от жертвоготовността и себеотрицанието на същите тия няколко хиляди души от Азов, обявени от руската пропаганда за нацисти. Те ще се превърнат в предание и легенда, за тях ще се пишат хиляди книги и ще се снимат десетки филми. Те наистина са “кат шъпа спартанци пред сганта на Ксеркса”, независимо дали нацисти или не. Всъщност те вече са легенда.
А “победоносните” руски войни са просто страхливци. Това, че руската армия не нахлува в украинските градове, а ги мори от разстояние с бомби и ракети, не е защото й пука за мирните граждани. Мирните граждани са дълбоко в подземията на сградите. И ако руските военни наистина бяха чак такива юнаци и маладци, щяха на тръгнат да презвемат градовете къща по къща. Но в градовете танковете са уязвими, там от всеки прозорец могат да бъдат поразени с противотанкови снаряди. Там “маладците” трябва да се срещнат с украинците в пряк двубой. А не им стиска. Много по-кефско е да обсадиш един град и да мориш жителите му с глад, бомби и ракети, нежели да влезеш в престрелка с обучени бойци.
Добре, да приемем, че руските генерали (тия дето още не са уволнени) си пазят хората за сметка на жертвите сред цивилното население. Разбираемо е. Грозно е, подло е, но така се прави.
Руснаците всъщност правят в Мариупол същото, което германците правиха някога с Ленинград. Обсада и мор. На война като на война.
Само че руснаците не могат да не си дават сметка, макар и подсъзнателно, колко жалко, подло и грозно е всичко това. И колко нелеп и зловещ е всепобедният им уж празник…
И затова путинисти и путиняци са си измислили обяснение още по-нелепо и от самия празник. Те, начи, не се бият срещу няколко хиляди самоотвержени украински националисти. Те се бият срещу Америка. Те се бият и срещу Европа като слугиня на САЩ. Те се бият срещу световния нацизъм и неонацизъм. Те се бият срещу прогнилият западен свят. Начи, рийшли. И срещу света изобщо, защото той не би имал смисъл, ако я няма Русия.
И не, Путиновската не е държава на варварството. Варвари са били някога и германците, и англичаните, и французите, и испанците, и англичаните, и българите. Но някогашните варвари не са унищожили Римската и Византийската цивилизации, а са възприели техните достижения и са ги развили. Това е и огромното достойнство на българското варварство, възползвало се от всички достижения на Източната Римска Империя (вяра, писменост, художества, държавност и всичко), достойнство, което днешните българи никак не оценяват, за съжаление.
Не, сегашните путинисти и путиняци не са варвари. Те са унищожители. И цялата им държава е обхваната от толкова тъмни и зловещи нагони, че за тяхното назоваване би трябвало да търсим понятия из областта на демоничното и отвъдното (трансцеденталното). Достоевски ги е предвидил тези неща, което не означава, че путинистите и путиняците трябва да оправдават военните си престъпления с него.
